Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Изпълнителният директор на Българската асоциация за текстил, облекло и кожи (БАТОК) Йордан Беловодски очерта в интервю за БТА силно неблагоприятна картина за развитието на текстилния сектор в България през 2026 г., като подчертава, че предприятията навлизат в годината със засилени песимистични очаквания и настояват за спешна държавна подкрепа.

По негови данни само през изминалата година между 6000 и 7000 души са загубили работата си в бранша. Към септември 2025 г. общият брой на заетите в сектор "текстил, облекло и кожи“ възлиза на 57 252 души, а средната брутна месечна заплата достига 766,94 евро. Секторът има особено значение за малките населени места, където шивашките предприятия често са единствен източник на заетост. Значителна част от работещите са хора с ниско образование и ограничена квалификация, което затруднява пренасочването им към други икономически дейности.

През 2025 г. редица фирми са прекратили дейността си поради загуба на поръчки и силен ценови натиск от страна на възложителите. Предлаганите цени са се върнали на нивата от 2018–2019 г., което допълнително свива маржовете. Наблюдава се и изтегляне на чуждестранни инвеститори към по-нискостойностни производствени локации, основно в Северна Африка и Азия. Към септември 2025 г. износът на сектора бележи спад от около 8–10% спрямо предходната година, като най-силно засегнати са производителите на облекло и кожени изделия. По-умерено е отражението при техническия текстил. Заетостта намалява с 10–11%, като ударът е концентриран основно върху малките и средни предприятия.

Допълнителен проблем произтича от засилената ценова конкуренция и икономическата несигурност на външните пазари, което кара възложителите да изискват все по-ниски цени. Това води до спад в печалбата на единица продукция. В същото време производителността в сектора не нараства достатъчно, за да компенсира понижението на цените. В резултат част от компаниите жертват маржове, за да запазят клиенти и пазарен дял. Основните външни пазари като Германия, Италия и Франция  страдат от слабо потребителско търсене. Освен това поръчките за малки и средни серии се пренасочват към производители с по-ниски разходи, а масовите серии - към Азия.

Секторът се сблъсква и с хроничен недостиг на работна ръка, застаряващ персонал и ниска привлекателност на професиите в текстилната индустрия. Успоредно с това разходите за енергия и труд нарастват с темпове, които изпреварват растежа на производителността, което допълнително влошава конкурентоспособността.

Новите европейски регулации също оказват съществен натиск. Забраната за унищожаване на непродадени текстилни изделия - част от регламента за екодизайн и устойчиви продукти - ще засегне пряко търговските и бранд ориентираните компании, опериращи чрез магазини и дистрибуция в България. Производителите "на ишлеме“ ще бъдат засегнати косвено, тъй като ще трябва да адаптират договорите и производствените си серии към по-малки тиражи, използване на рециклируеми материали и по-стриктно планиране.

Очаква се новата забрана да увеличи разходите за складови площи, логистика, преработка и рециклиране на непродадена продукция. Същевременно тя ще стимулира развитието на кръгови бизнес модели като аутлет продажби, ремонт, препродажба и рециклиране. Малките търговци с високи сезонни остатъци са изложени на повишен риск, но отварят се и възможности за нови нишови услуги – сортиране на дрехи, рециклиране и second-hand канали.

От 2026 г. секторът ще бъде обхванат и от разширена отговорност на производителите (EPR), което предполага въвеждане на такси за пускане на пазара и задължение компаниите да финансират събирането и рециклирането на текстилни изделия. Това ще увеличи себестойността на продукцията с между 1% и 4%. Допълнително натоварване ще донесе и въвеждането на дигитален продуктов паспорт, който ще изисква проследимост на влакна, химикали и произход, както и инвестиции в информационни системи и етикетиране. Предимство ще имат сертифицираните доставчици.

Предстоящите изисквания за екодизайн ще наложат използването на по-издръжливи, ремонтируеми и рециклируеми материали, което ще доведе до промяна в конструкцията на изделията и удължаване на циклите за разработка. В сила вече е и изискването за отделно събиране на текстилни отпадъци в ЕС, което увеличава потока за сортиране и рециклиране. Това създава възможности за българските рециклиращи компании, но и засилва конкуренцията за вторични суровини.

Допълнителен натиск идва от ограниченията за използване на опасни химикали съгласно регламента REACH и ограниченията върху PFAS в текстила. Това ще изисква инвестиции в нови технологии за обработка на прежди, платове и кожи, както и допълнителни разходи за тестове и сертификация.

От гледна точка на външната търговия, предстоящото Споразумение за свободна търговия между ЕС и Индия, предвиждащо понижени мита за индийски текстил и облекло, ще засили ценовата конкуренция в ниския и средния сегмент на европейския пазар. Това създава риск от пренасочване на поръчки и допълнителен натиск върху българските производители на базови изделия.

В същото време браншът вижда и потенциални ползи – достъп до по-евтини индийски тъкани и прежди, възможност за изграждане на смесени вериги на стойността с индийски материали и българско бързо производство за европейския пазар, както и развитие на нишови продукти с висока добавена стойност в малки серии и със сертифицирани материали.

В обобщение, секторът текстил, облекло и кожи в България се намира под силен икономически и регулаторен натиск, съчетан със структурни проблеми като недостиг на кадри и ниска производителност. Въпреки това съществуват възможности за адаптация чрез иновации, кръгови модели и позициониране в по-високи пазарни сегменти.