С оглед на скорошните предложения и самоволни действия на КНСБ в посока драстично увеличаване на данъчната тежест върху българския бизнес и особено средна класа, УС на КРИБ отправи препоръки към компаниите, членове на КРИБ.

"Имайки предвид горното и самоволното поведение на КНСБ да се държи като политически играч, а не като социален партньор, КРИБ смята, че диалогът с КНСБ трябва да бъде намален и на работещите в нашите предприятия да бъде разяснено, че именно техният интерес ще бъде най-тежко ощетен от радикалните предложение за повишаване на данъци и осигуровки. КРИБ е отговорен социален партньор и като такъв иска да работи в нормален диалог със синдикалните организации, но те също трябва да се държат като истински синдикати, а не като радикални и неконтролируеми политически играчи, сеещи хаос и разделение", заявяват от УС на КРИБ.

Ето какво още пише в офицалната им позиция: 

- Да преустановят срещи с КНСБ по теми като квалификация на служители, дискусии относно пазара на труда, бизнес средата, данъчно-осигурителни въпроси, и други, които не са изрично посочени като част от проектите, които КРИБ и КНСБ изпълняват в партньорство/"Социалното партньорство и човешките ресурси на двойния преход“ - проект на КРИБ и "Устойчиво развитие, чрез социално партньорство“- проект на КНСБ, по Операция "Социално партньорство“, Програма "Развитие на човешките ресурси“/;

- Да разясняват потенциалните ефекти върху доходите на служителите и възможностите им да инвестират в България, ако предложенията за повишаване на данъчно-осигурителната тежест се осъществят;

- Докато КНСБ не спре атаките си срещу устойчивото развитие на българския бизнес и неговото подтискане в интерес на разрастване на заетите в обществения сектор, да приоритизират други синдикати като социален партньор за колективно трудово договаряне.

През годините поведението на КНСБ става все по-неразбираемо, тъй като от синдикат, който би трябвало да защитава интереси на работниците като повишаване на разполагаемия доход, осигуряване на безопасна среда на труд, защита на прогнозируема заетост, КНСБ все повече се фокусира върху повишаването на данъците както върху предприятията, така и върху труда, което де факто намалява доходите на работниците.

Днес КНСБ се държи по-скоро като радикална политическа организация, която има собствен интерес да иззема доход от трудещите се на пазарен принцип работници и създаваното от предприемачите и да ги пренасочва към централния бюджет и работещите в обществения сектор, чийто интерес очевидно този синдикат желае да противопостави на всички останали. Това е директно действие за всяване на разделение в българското общество и разрушава социалния диалог и пазарната икономика.

Управителният съвет на КРИБ би искал да информира членовете на КРИБ, че:

- България не е с ниски данъчни приходи като процент от икономиката на фона на целия свят. Ние сме в горната 1/3 държави по този показател като с по-ниски данъчни приходи от нас са, например, САЩ, Израел, Швейцария, Румъния, Турция, Китай, Южна Корея, Ирландия, Хонг Конг. С приблизителен до нашия процент са Австралия, Великобритания, Япония, Бразилия.

- България няма вековна история на натрупване на капитал, за да си позволи политическия експеримент на други европейски държави да преразпределят половината от икономиката през държавния бюджет. Освен че нямаме този лукс, няма и смисъл да го правим – почти всички тези държави днес са изпаднали в стагнация, обществен разрив, а на някои места и пълна невъзможност за формиране на стабилно управление.

- В България работещите в обществения сектор са 22% от трудовия пазар. Ние имаме по-голяма публична заетост от Франция, Испания, Белгия, Канада, Ирландия. В страни като САЩ, Германия, Австрия и Япония общественият сектор е 2 до 3 ПЪТИ по-малък от този в България. Средното за ОИСР е 18%.

- Разрастването на заетостта в обществения сектор за сметка на трудещите се в частния и предприемачите може да доведе до трайно затъване на българската икономика в непродуктивна стагнация, поради това, че страната ни продължава да бъде в демографска криза. Общественият сектор не само се издържа от изработеното в частния, но и отклонява труд, капитал и ресурси от реалното производство, тоест изкривява икономиката, създава балони и дори подмамва банковия сектор е непроизводително кредитиране.

- Създаваната от КНСБ илюзия, че с държавни заеми, насочени към потребление, може да се гради устойчива икономика е фатално за относително малка и отворена икономика като българската. Първо, над половината от финансираното със заеми потребление изтича зад граница за закупуване на вносни стоки – т.е. заеми отвън изтичат отново навън, като ние стимулираме производството на наши конкуренти. Второ, създава се очакване у младите хора, че има някакъв лесен път към развитие на икономиката – важното е да купуват стоки на кредит, а не да се квалифицират и работят като високоплатени специалисти или да създават нови бизнеси като предприемачи.

КНСБ отговори на КРИБ. В своя позиция от КНСБ отбелзват,  че предложенията на конфедерацията през 35-те години от нейното учредяване винаги са били публични, аргументирани и отворени за дискусия.

Ето какво още казват в отговора си: 

Всички наши предложения, включително насочените към справедливо данъчно облагане, са подлагани на задълбочени обществени и експертни обсъждания от години, тъй като вярваме, че това е демократичният път към защитата на публичния интерес. Призивите за прекратяване на социалния диалог са на противоположната плоскост и будят тревога за погазване на демократичните практики. Дълбоко сме убедени, че всяка тема от обществено значение изисква спокоен и аргументиран разговор. На масата на преговорите и с инструментите на социалния диалог.

Напомняме, че той е основен гарант за социалния мир и стабилност, дава възможност различните интереси да се съчетаят чрез преговори и компромиси. Затова смятаме, че призиви за прекратяване на диалога са контрапродуктивни и не са в интерес на икономиката и обществото.

Когато поставяме теми за публична дискусия, това не е самоцел, а реакция на реални дисбаланси и несправедливости. Данните за нарастващо социално неравенство, различия в доходите и несъразмерна данъчна тежест са добре известни и не могат да бъдат пренебрегвани. Като най-голямата национално представителна организация на работниците и служителите в България, КНСБ има отговорността да поставя тези въпроси в центъра на обществения дебат и да предлага решения, които са справедливи за работещите, устойчиви за икономиката и полезни за обществото.

I. Данъци, осигуровки и публични финанси

В контекста на текущите дебати за данъчната политика КНСБ последователно отстоява позицията си за преструктуриране на данъчната тежест, а не за нейното механично увеличаване. Основната цел на предложенията ни е да се увеличи разполагаемият доход на хората с ниски и средни доходи, тъй като именно тяхното потребление е основният двигател на икономическия растеж.

Паралелно с това предлагаме по-справедливо облагане на парични потоци, които от години остават извън активния икономически оборот — както по линия на доходите, така и на печалбите. Очакваният ефект е допълнителни 6,2 млрд. лв. бюджетни приходи, по-добър баланс между преки и косвени данъци, намаляване на неравенствата и ограничаване на стимулите за укриване на осигуровки, което ще повиши прозрачността в икономиката.

Вместо подобна реформа все по-често се обсъжда повишаване на ДДС от 20% на 22%. Това би натоварило именно работещите хора и крайните потребители — онези, които реално поддържат кръгооборота на паричните потоци в икономиката.

КНСБ не предлага увеличение на данъците върху труда. Напротив — чрез разширяване на данъчните облекчения за семейства с деца настояваме за повече разполагаем доход за работещите домакинства. В същото време, поради тавана на осигуровките, осигурителната система в България на практика има регресивен характер — колкото по-висок е доходът, толкова по-нисък е относителният осигурителен дял спрямо този на хората с минимални или средни доходи. Това подкопава справедливостта и солидарността на системата. Затова настояваме максималният осигурителен доход да нараства с темпа на увеличение на средния осигурителен доход. Това е логичен и необходим механизъм за запазване на устойчивостта на съотношенията в системата. В противен случай регресивният ѝ характер се задълбочава още повече.

II. Публичен сектор и държавна администрация 

В публичния дебат често се правят неточни обобщения относно размера на държавната администрация. Важно е ясно да се прави разграничение между обществения сектор и държавната администрация. Според официалните данни на НСИ наетите по трудово и служебно правоотношение в България са около 2,3 млн. души. От тях приблизително 500 000 души (22%) работят в обществения сектор. Реалната държавна администрация по Закона за държавния служител обхваща около 98 000 души – 56 000 в централната и 42 000 в общинската и областна администрация. Това означава по един държавен служител на 66 души население.

Броят на държавните служители не нараства, а намалява – от средно около 110 000 през периода 2000–2010 г. до около 98 000 през 2010–2024 г., или с 12 000 по-малко за последните 20 г. Половината от тях работят в общините, където често се сблъскват с недостиг на кадри и обидно ниски заплати. Останалите приблизително 402 000 души в обществения сектор са лекари, медицински сестри, учители, университетски преподаватели, социални работници, изследователи в БАН, библиотекари, културни дейци и други ключови специалисти, от които обществото има реална и постоянна нужда.

В действителност държавната администрация представлява около 4,2% от всички наети, което е около пет пъти по-малко от общия брой заетите в обществения сектор и по-нисък дял спрямо много европейски страни. В Централна и Северна Европа този показател е между 6 и 7%. България се намира в т.нар. "златна среда“ по отношение на броя на държавните служители, което ясно опровергава твърденията за "раздута администрация“. Допълнителните данни за динамиката на средната работна заплата показват ясно изразен

ръст както в частния, така и в обществения сектор: първо тримесечие 2025 г. спрямо първо тримесечие 2024 г. — 11,7% ръст в частния сектор и 9,2% в обществения; второ тримесечие 2025 г. спрямо второ тримесечие 2024 г. — 13% ръст в частния сектор и 13,7% в обществения.

Нека не забравяме, че в международен план над 100 държави вече прилагат минимален глобален корпоративен данък от 15%. Средната ставка на данък печалба в ЕС е 22%, а в Еврозоната – 27%, което ясно показва, че българската система е значително по-ниско натоварена спрямо повечето европейски икономики.

III. Социален диалог и колективно договаряне

За да има реален ефект върху доходите и условията на труд, данъчната и осигурителната политика трябва да върви ръка за ръка със силен и ефективен социален диалог. Колективното договаряне е резултат от дългогодишни усилия и преговори между работниците, служителите и работодателите. То е баланс между интересите на двете страни и не може да бъде пренебрегвано или подценявано с лека ръка. В европейски план социалният диалог и колективното трудово договаряне са приоритет – институциите на ЕС последователно насърчават тяхното разширяване и подкрепят процеса чрез политики и конкретни препоръки към държавите членки.

КНСБ е озадачена от заявеното намерение на КРИБ да "приоритизира други синдикати при колективното трудово договаряне“, тъй като това противоречи на Конституцията, европейските и международните конвенции и директиви, както и представлява натиск върху работодателите и посегателство върху правото на работниците сами да избират своето представителство. Свободата на сдружаване и колективното договаряне са основни права и не подлежат на пренареждане според интереси. КНСБ винаги е защитавала както обществения, така и реалния сектор, а колективното договаряне на ниво предприятия и браншове е ключово за хората и бизнеса и не бива да се превръща в инструмент за организационни противопоставяния.

IV. Подкрепа от КНСБ за бизнеса в кризисни периоди

Важно да се подчертае, че КНСБ винаги е била активен и отговорен социален партньор, включително по отношение на подкрепата за бизнеса в кризисни и преходни периоди. През последните години, особено след 2021 г., цените на електроенергията в Европа и в България нараснаха рязко вследствие на външни фактори – скок в цените на природния газ, ограничени доставки и глобални енергийни шокове. Това доведе до сериозен натиск върху разходите на предприятията, особено в енергоемките отрасли, и до риск от загуба на конкурентоспособност и фалити.

Още през 2021 г. КНСБ подкрепи исканията на бизнеса и заедно постигнахме въвеждането на компенсации за небитовите потребители при цена над 110 лв./MWh. През 2022 и 2023 г. подкрепихме продължаването на механизма, включително чрез законодателни промени. По оценки, за периода 2022–2024 г. бизнесът е получил над 6 млрд. лв. компенсации, които предотвратиха масови фалити в периоди на екстремно високи цени.

КНСБ активно подкрепя и участва в редица програми за инвестиции и трансформация на икономиката чрез Фонда за справедлив преход на обща стойност над 1,26 млрд. лв.

В допълнение, мярката "60/40“, предложена от КНСБ в периода на пандемията, бе сред най-успешните инструменти за запазване на заетостта.

Всички тези примери ясно показват, че КНСБ не противопоставя работници и работодатели, а действа като партньор в трудни моменти, когато са нужни общи решения в полза на икономиката и обществото.

V. Покана за диалог

КНСБ ще продължи да изпълнява своята роля — да защитава интересите на работещите чрез открит, аргументиран и конструктивен диалог.

В този дух в този дух КНСБ кани КРИБ и всички национално представителни работодателски организации и КТ "Подкрепа“ на задълбочен разговор по тези и други ключови теми, защото само чрез отговорен социален диалог и съвместни действия можем да бъдем реално полезни за развитието на икономиката и за устойчивото бъдеще на България