За нуждата от реформи в здравната система и съпротивата срещу това. За новата детска болница и неглижираните с десетилетия проблеми в здравеопазването, д-р Стойчо Кацаро говори пред сайта на Националния център за защита правата на пациентите – организацията, която е създадена от него и до скоро оглавяваше.

Г-н министър, да започнем с един проблем, който касае много хора с увреждания. Миналата седмица беше повдигнат отново въпросът, че хората с трайни увреждания, трябва да се явяват за преосвидетелстване пред ТЕЛК комисии. Има ли как да този дългогодишен проблем да бъде решен?

Този проблем е от 20 години. Сега изведнъж се оказа, че служебният министър, с краткия си мандат трябва да го реши. Имаме проект на Наредба, който до края на седмицата ще бъде поставен за обществено обсъждане и на този проблем, за преосвидетелстване на хора с трайни, необратими увреждания ще бъде сложен край.

Друг въпрос, който вълнува обществото, е нова детска болница. Какъв проект ще внесе министерство на здравеопазването ?

Миналата година министерство на здравеопазването е провело обществена поръчка и е сключило договор за реконструкция на съществуващата сграда. За една година нищо не направено. Проектът е за реконструкция, а сега се оказва, че може би не е възможно да се направи реконструкция на сградата. Преведени са 7 милиона авансово и това е всичко. 

Изчакваме министъра на регионалното развитие да предостави окончателното си решение по отношение на настоящия проект. 

За съжаление се говори повече за бетон, строежи, отстояния, а не за проблемите в педиатрията и за детските болести. Само по себе си, изграждането на детска болница няма да реши проблемите в педиатрията. Трябва да има цялостно решение по този въпрос, в това число и изграждането на нова детска болница, защото сега съществуващата не е подходяща и в това са убедени всички.

Тоест опцията е да събори сегашната сграда и да се строи нова?

За да се събори сградата трябва нов проект, нова обществена поръчка. Сегашният договор и обществена поръчка са за реконструкция, не за събаряне. Това означава, че всичко трябва да започне отначало. Това впрочем е било известно и миналата година, но въпреки това са платени пари.

Преди време имаше идея болница ‚Лозенец“ да стане детска болница. Валидна ли е тази опция сега?

Това също е вариант.

Говорите за поставяне на пациента в центъра на здравната система. Създавате и дирекция, която да защитава правата им. Кога се очаква да започне да функционира и какво всъщност ще даде тя пациентите?

Надявам се дирекцията да започне да работи, веднага след приключване на общественото обсъждане. Само по себе си тя няма да постави пациента в центъра. За това са нужни комплекс от мерки. От една страна да се стимулира конкуренцията между болниците, да се премахнат лимитите и другите инструменти за административно пренасочване на пациентите, така че резултатите на лечебните заведения да зависят от избора на пациента и разбира се, пациентът да стане активен участник в контролната дейност, например като сигнализира за отчетена, но неизвършена дейност. Създаването на дирекцията ще даде възможност на пациента, чрез свои представители да участва пряко в управлението на здравната система. Абсолютно недопустимо е до сега да няма такава дирекция, защото грижата за правата на пациентите е основна задача на администрацията.

Стои ли пред Вас възможността да останете здравен министър и в редовен кабинет?

Винаги съм казвал, мога да се ангажирам за извършване на реформа, ако има съгласие за такава. Ако няма съгласие за реформи, няма какво да правя в МЗ.

Виждаме, че има протести, демонстрации имал ли съпротива срещу реформата?

Има много хора, които са заинтересовани да не се променя здравната система. Има много хора са се устроили в досегашната система, застанали са на местата, на които да получават лесни пари и те са противници на всякаква промяна. Когато предизвикаш промени, когато се опиташ да разбиеш статуквото, то реагира по най-различни начини. Чрез медии, медийни публикации, псевдо протести, псевдо тези. Това е естествено.

Тези хора бранят със зъби и нокти позициите, които са си осигурили през последното десетилетие. И тъй като имат много възможности и са заели много позиции и в администрацията и в съдебната власт, това прави процеса на промяна труден. Дори, този който иска да направи нещо добро, може да бъде представен като най-лошия от всички. Лично мен, това не може да разколебае, подготвен съм. Надявам се хората да го разбират. Пък, ако не го разбират в крайна сметка ще имат управлението, което заслужават.