Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Какви мерки трябва да предприеме България, за да не се върне във времената на криза?
Автор: Екип Varna24.bg 11:18 / 27.03.2020Коментари (0)813
©
Хибридните сайтове от седмица насам изпушват. Те се надпреварват да отписват Европейския съюз и за пореден път оповестяват неговата смърт. Както, разбира се, и смъртта на еврото. Оплакват и "липсата на европейска солидарност" и я сравняват с помощта на Путин за Италия, изпратена с няколко самолета. Изобщо, как човек в една такава ситуация да не разгради ЕС и да махне всички санкции за Русия. А защо не и да кандидатства (индивидуално поне) за Евразийския съюз и рублозоната.

С тези внушения вече трябва да сме свикнали - те не са повече от семпла пропаганда на братски славянски президенти с нездрав уклон към дълговечност. В този хор на оплаквачките на липсата на европейска солидарност обаче неочаквано се включи и премиерът на България Бойко Борисов. Той героически заяви, че в кризата всички са се затворили и мислят само за себе си. Ние, българите, трябва да разчитаме само на себе си, т.е. на него.

И на подобни премиерски откровения сме се наслушали. В крайна сметка криза е, всички са изнервени, нормално е човек да се изпусне. А и на фона на добрите неща, които правителството върши в една тежка ситуация, реторическите забежки са най-малкият проблем. Все пак, обаче, струва си сериозно да се мисли за състоянието на европейската интеграция във време на изключително остра криза. Ако ЕС не успее да излезе солидарен и ефективен от нея, хибридните сирени ще станат оглушителни.

От българска гледна точка, ако има надежда за приемлив изход от настоящото извънредно положение, то тя е свързана с интелигентни действия и масивни икономически мерки както на ниво ЕС, така и от европейските правителства и еврозоната. Тези мерки са следните:

1. В краткосрочен план ЕС ще даде финансова помощ за справяне със здравните аспекти на кризата. За България свежите пари засега са около милиард и половина евро, като в тази сума влизат неизползвани еврофондове и подкрепа за ликвидността на финансовата система. Това не е много, но е добре дошло като първи омекотител на икономическия удар.

В този план са много важни мерките, които на ниво ЕС ще гарантират продължаването на движението на стоки през континента (т.нар. зелени коридори): блокирането на превоза ще е катастрофално за всички. И накрая, общо закупуване на определени материали и оборудване също би било нещо добро в тази ситуация. Примерът на Германия, която прие да лекува италиански пациенти, също е нещо, което е добре да прерасне в солидарна политика на ниво ЕС;

 

2. Много по-важно е какви ще са дългосрочните икономически мерки на ЕС в кризата. Част от тях вече са налице и се състоят в разхлабване на финансовите ограничения за поемане на публичен дълг и дефицит в еврозоната. Също така след кризата от 2012 година ЕЦБ вече има инструменти за гарантиране на неограничена ликвидност в извънредна ситуация, а настоящата е точно такава. Това е много важно, защото банкова криза трябва да бъде изключена като възможност още отсега.

България не успя да влезе в чакалнята на еврозоната, но въпреки това трябва да настояваме за сериозни гаранции от страна на ЕС при евентуално влошаване на финансовата ситуация у нас. Тъй като сме в напреднали преговори с еврозоната и тъй като политиката ни до момента е била разумна, имаме добри аргументи да си осигурим потенциална финансова подкрепа като гаранция, която най-вероятно няма да има нужда да ползваме.

3. Истинската дългосрочна мярка за стабилизирането на икономиките в ЕС ще дойде чрез поемането на значителен публичен дълг от страна на правителствата на държавите-членки. Тази мярка би била ефективна, ако е координирана между всички: както като размер, така и като стратегия за изразходване на средствата. От ръководството на ЕС заговориха за "Европейски план Маршал", но това е метафора. Целият бюджет на ЕС е около 170 милиарда евро (колкото БВП на Гърция), така че подобен план не може да бъде реализиран от Брюксел.

Задачата на ЕК ще е да координира в тази посока правителствата на големите държави - Германия, Франция, Италия и т.н.. Франция и Испания поискаха създаването на еврооблигации за справяне с тази ситуация. Това би бил дълг, зад който солидарно стоят всички европейски държави. Германия вероятно ще наложи вето над този план, защото тя традиционно е против поемането на отговорност за дълговете на другите. Но ако ЕЦБ продължи като антикризисна мярка да изкупува дългови книжа на всички държави в неограничени количества (макар и индиректно през търговските банки), солидаризирането на публичния дълг в еврозоната ще стане неизбежно. Германия едва ли ще блокира подобна мярка, защото това би бил краят на еврозоната.

4. Не е изключено кризата да доведе и до увеличаване на размера на Европейския стабилизационен механизъм - един наднационален инструмент на държавите от еврозоната. Неговите възможности към момента са да дава до 700 милиарда заеми на страни-членки в затруднена ситуация. През 2012 кризата доведе до създаването на този механизъм. Настоящата криза може да окуражи неговото разрастване. България няма пряк достъп до парите от този фонд, защото се забави с еврочленството си. Но така или иначе една по-силна еврозона би играла безспорна стабилизираща роля в България, а би могла и да окаже по-адекватна помощ на страната при изостряне на ситуацията.

5. България сигурно ще се наложи да поеме нов, значителен дълг в някакъв момент. Правителството е право да не изразходва тази възможност в началото на кризата, но и би било неразумно да няма готовност за излизане на пазарите на дългови книжа в подходящ момент. Една стабилна еврозона би облекчила много и нашата ситуация при подобна евентуалност.

Този кратък анализ на Даниел Смилов за "Дойче Веле" цели да покаже до каква (огромна) степен българската стабилизация зависи от положението в ЕС и мерките, предприемани от страните-членки. Всеки сравнително оптимистичен сценарий би залагал на успеха на гореизброените мерки. В противен случай размерите на предстоящата криза биха могли да ни върнат десетилетия назад. А идеята, че всяка страна ще се спасява поотделно, е просто пряк път към миналото. Но в неговата най-безславна форма.



Още по темата: общо новини по темата: 4680
08.08.2020 »
08.08.2020 »
08.08.2020 »
08.08.2020 »
08.08.2020 »
08.08.2020 »
предишна страница [ 1/780 ] следващата страница






Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
« Август 2020 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
Виж още:
Актуални теми
Водни спортове
Първа лига, сезон 2020/2021
Бойни спортове
Избори за председател на БСП
Грипна епидемия обхвана страната
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Варна и региона.
e-mail:
Анкета
Как се справя Община Варна с овладяването на последиците от проливните дъждове?
Много добре
Добре, но можеше и по-добре
Не се справи
Пълна трагедия

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:
За контакти
За реклама
Екип
Правила
©2008 - 2019 Медия груп 24 ООД. Varna24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Varna24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Varna24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: