"Извънредно положение в България може да бъде обявено от Народното събрание по предложение на президента или Министерския съвет. Това става с решение на парламента", това гласи чл. 84, т. 12 от Конституцията, на който се позовава правителството, за да поиска обявяване на извънредно положение заради епидемията от коронавирус.
Оказа се, че текстовете на Конституцията военно и извънредното положение са посочени заедно в едно от правомощията на парламента. Извънредното положение позволява приемането на временни закони, които ограничават част от правата на гражданите. Единствените неотменими права остават правото на живот и правото да не бъдеш подлаган на изтезания. Законодателната дейност в този случай е много по-бърза, но приетите специални закони важат само докато е в сила извънредното положение.
То пък няма краен срок, а се отменя изрично, след като са отпаднали основанията за обявяването му. В случая с коронавируса правителството планира да направи преглед дали извънредното положение работи най-малко две седмици след въвеждането му. Именно заради възможността от извънредно законодателство, което да даде повече свобода на институциите да ограничават права на гражданите и бизнеса бе поискано и въвеждането на извънредно положение заради опасността от коронавируса.
Специалните закони ще са в няколко насоки, стана ясно от изявлението на вицепремиера
Томислав Дончев след края на среднощното заседание на Министерския съвет в четвъртък. Обявяването на извънредно положение води и до мобилизация на резервистите на Българската армия, предвижда пък Законът за отбраната и въоръжените сили. Използването на армията за налагане на ограничения върху правата примерно в помощ на полицията ще бъде преценявано от Министерския съвет.