Писателят Калин Терзийски, по подобие на Петър Волгин, написа коментар относно всенародната радост от успехите на
Григор Димитров. Той използва личния си Фейсбук профил, за да сравни отношението към тенисиста с отношението към писателите. Предлагаме ви текста без редакторска намеса.
ДА РЕЧЕМ
Започвайки да пиша, аз не знам каква ще е реакцията на читателите към това, което ще напиша; но съм почти сигурен, че тя ще е грубо отрицателна. Това, донякъде, ще ме зарадва - защото ще ме освободи от задължението да приемам сънародниците си "на сериозно". Така. Григор Димитров, известен български тенисист с европейски и световни постижения получи за играта си в Лондон 2 млн. и половина долара. Игра на тенис. Горе долу в същите времена - да речем година по-рано - писателят Калин Терзийски, колкото и да ни е неприятно - също получавал европейско и световно признание, докато пишеше за лондонско издание, а именно - за вестника на българите живеещи във Великобритания - получаваше за всеки свой разказ по 25 паунда.
Но в един хубав ден главният редактор му съобщи, че повече от 10 паунда на разказ не може да му дава. Писателят Калин Терзийски се запита: Българите по улици кръстени на тенисисти ли крачат всеки ден... или по улици кръстени на писатели? И дали биха приели да речем "По жицата" или "Андрешко" да бъдат оценени по 10 паунда парчето? После Калин Терзийски си даде сметка, че явно писателите трябва да умрат, за да зацъкат с език българите. И после от кумова срама да им отдадат някаква гузна почит. А докато умрат писателите, тенисистите ще бъдат национални герои. Тенисът, все пак, трябва да помним, е дух, знание и величествена мъдрост. Все пак.