Нов вид финансови пирамиди никнат у нас като гъби, като по данни на разследващите оборотите им за година достигат до над половин милиард годишно.
Т.нар. популярни каси се обявяват пред обществото като малки банки и обещават грандиозни лихви от 15% годишно, но само за последните няколко дни две от тях обявиха банкрут. Вложителите им пък се наредиха на опашки, с надеждата да успеят да изтеглят вложените в тях суми. Депозитите на хората са между 2 хил. до 200 хил. лв., сочат данните на разследващите.
Проверка на "Монитор" показва, че в страната вече има регистрирани близо 60 от т.нар. популярни каси. Всички те обаче не се водят финансови учреждения, а кооперации, като най-често дори са вписани в търговските регистри като земеделски търговци. Целта е дейността им да не се регулира от БНБ и останалите регулатори у нас. Така на практика няма държавен орган, който да може да контролира дейността на тези минибанки.
По закон БНБ или Комисията за финансов надзор (КФН) следят дейността само на регистрирани кредитни и финансови институции, като за да получи лиценз подобно дружество, то минава през сериозни проверки и е длъжно да представи гаранции за дейността си. Такива изисквания обаче няма към кооперациите и затова тази юридическа форма е избрана от създателите на популярните каси.
Освен това по закон банковите учреждения, в които се събират влогове, са длъжни да внасят сериозна сума всяка година във Фонда за гарантиране на влоговете на банките. Тази вноска обаче гарантира, че депозантите ще получат вложените от тях пари до прага от 196 000 лв. в случай на фалит на дружеството, обясниха кредитни експерти.
Парите, които членовете на една каса внасят, са заеми, а не влогове, както много хора погрешно смятат, допълват още специалистите. Именно тази тънка разлика е използвана от собствениците на популярните каси, за да залъгват вложителите си, показва разследването на дейността им до момента.
Така например повечето от хора, оставили на съхранение парите си в подобни кооперации, не видели, че в договорите им не е посочено, че са вложители, а кооператори. Именно заради тази разлика сега, когато първите две каси в Сливен и Дупница фалираха, нито един от вложителите не може да получи обратно парите си, подчертават финансистите.Тези странни "финансови институции", които не подлежат на държавен контрол, най-често са регистрирани по Закона за кооперациите.
Те са затворени структури, които нямат право публично да привличат средства, категорични са експерти.
Прокуратурата ще свърши своята работа, след като бе сезирана от граждани, загубили спестяванията си в две т. нар. популярни каси, каза междувременно пред Нова ТВ главният прокурор Сотир Цацаров. Той обаче уточни, че действията на обвинителите ще обхванат само последиците от случилото се.