Класически капани на "Черния петък"

Когато при кампании от типа на "Черния петък“ търговците обявяват определен процент намаление, но поставят върху етикета на стоките само една цена, човек се чувства леко объркан и в крайна сметка не е сигурен – въпреки анонса за отстъпка, дали реално купува по-евтино. Това е така, защото е трудно да се ориентира дали въпросната цена е тази, на която може да си купи избрания артикул или ще трябва от нея да извади посочения процент намаление, за да разбере колко струва той в момента. Това заяви Константин Райков, член на Комисията за защита на потребителите (КЗП), по БНР в предаването "Радиоприемница“, което тази седмица е посветено на предстоящия на 23 ноември "Черен петък“.

Константин Райков посочи и коментира още "класически“ капани на "Черния петък“.

Има фалшиви намаления. Това са случаите на масирани рекламни кампании в електронни медии и с брошури за отстъпки при покупката на дадени стоки в определен ден или уикенд. Когато се отиде в магазина, те липсват, обясни Райков. "Така или иначе, потребителят вече е в търговския обект, разглежда другите видове стоки и – ако не е достатъчно чувствителен към тези хватки и ходове, винаги си тръгва с нещо, купено от там“, коментира той. 

Друг трик са т.нар. недействителни отстъпки. "Търговецът обявява определен процент отстъпки, но те не са реални, тъй като стоката никога преди това не е продавана на по-високата цена“, посочи Райков. Съгласно закона, един месец преди кампанията тази стока трябва да е продавана на старата цена, за да се счита по-ниската за истинско намаление.  Когато пък преди кампанията "Черен петък“ е имало някакво друго намаление от 20%, а след това за нея се добавят още 50% и нещата се представят така, че потребителят остава с впечатлението за отстъпка в размер на 70%, отново не са спазени основните законови изисквания. "За да бъдат съвкупни двете намаления, трябва във всеки случай стоката да се е продавала на съответната стара цена поне един месец“, разясни още Райков.

А има и реални намаления, от които обаче потребителят нищо не печели. Например, даден търговски обект поддържа доста по-високи цени и дори при сериозен процент отстъпки, стоките там остават значително по-скъпи, отколкото на друго място. "Затова е хубаво да се проучва цената при няколко търговеца, включително и ретроспективно, т.е. малко назад да се връщаме. Някои хора споделят, че отиват в даден магазин, виждат нещо, харесват си го и чак след един месец, например отиват да си го купят“, коментира Райков. "Това, че някои хора подхождат с известни резерви към кампаниите за намаления, означава, че не се хвърлят директно в покупките, когато видят -50%, -60%, -70% отстъпки, а разсъждават и преценяват дали имат необходимост от тези стоки“, каза още той. 

"В онлайн пространството пък се появяват лица, които създават сайтове и целят чрез лъжливи реклами да "продадат“ стока, да получат плащането за нея и да не я доставят, което вече е чиста измама“, предупреди Райков. Много характерна е и т.нар. "техническа грешка“. "Рекламира се и се предлага стока на една цена, а след като я поръчате, се оказва, че е по-скъпа с десет лева, например“, допълни той.     

Райков потвърди, че при подобни кампании инспекторите на контролния орган присъстват активно в търговските центрове, за да следят процеса, но и да реагират при необходимост. Той обясни, че при установяване на административни нарушения най-често се налагат санкции, които достигат до 3000 лв. При по-леките понякога се дават предписания на търговците да приведат дейността си в съответствие с изискванията на закона. За по-сериозните, нелоялните практики – когато търговецът с преддоговорната информация или чрез анонса е заблудил потребителя за характеристиките или за цената на рекламираните стоки, санкциите са от 1000 до 30 000 лв. Забранява се и прилагането на тази нелоялна практика в бъдеще, като при неспазване на забраната, глобата за търговеца може да достигне до 50 000 лв.