Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
През последните седмици в София се наблюдава рязък и синхронизиран скок на цените в заведенията за хранене. Не става дума за изолирани случаи или за отделни ресторанти със "смела“ ценова политика, а за масово явление, което обхваща както класическите заведения със сервиране, така и уличните павилиони за бързо хранене и кафетерии. Повишението не е символично — в много случаи цените са нараснали с около една трета само за две седмици.

В своя коментар в социалните мрежи политологът Огнян Минчев свързва ценовия натиск в заведенията не просто с икономически фактори, а с дълбоко вкоренени проблеми в институционалната среда и потребителската култура у нас.

Случаят не изглежда случаен. Напротив-всичко сочи към целенасочена акция на сектора в навечерието на коледните и новогодишните празници, когато традиционно хората излизат повече, организират фирмени тържества и семейни събирания. Период, в който търсенето е високо, а потребителят е по-малко склонен да се откаже.

"Едно от любимите ми ястия в заведение, което посещавам от години, струваше 6,50 лв. преди две–три години. После стана 9 лв., след това 12 лв., а сега — 18 лв.“, отбелязва авторът.

"Много активно се подготвяш за еврото, бе, чорбаджи“, казах на собственика на ресторанта.

Този скок идва на фона на добре запомнените публични протести на бранша, когато временната мярка за 9% ДДС за заведенията, въведена по време на COVID-19, беше отменена. Тогава представители на асоциациите предупреждаваха за масови фалити, затваряне на ресторанти и срив на сектора.

Реалността се оказа различна. Вместо фалити, последва устойчив ръст на цените, който за около година и половина на практика ги удвои. Сега към това удвояване се добавя и ново увеличение от около 30%.

Паметта за ковид-периода допълнително изостря общественото недоволство. Докато в повечето европейски държави заведенията бяха затворени, а училищата — приоритетно отворени, в България се случи обратното. Кръчмите работеха, често пълни, а децата останаха вкъщи с месеци.

Днес психолози и социолози анализират дългосрочните ефекти от локдауните върху поколението Z. "Зле повлия“, пише политологът Огнян Минчев.

"И то не абстрактно — а видимо, ежедневно, от първия ред.“ В този контекст усещането, че същият сектор днес "се отблагодарява“ с нови ценови удари, поражда допълнително възмущение.

Сравненията с Европа са неизбежни. "С носталгия си спомням Виена, където образцов шницел струваше под 10 евро — и то преди година-две“, отбелязва авторът. В същото време у нас олио за 5 лева и нагоре е обичайна гледка, докато в Испания същият продукт струва евро и половина.

Разликата обаче не е само в цените, а в реакцията на потребителите. "Когато там вдигнат цените безобразно, хората просто спират да купуват. Спират да плащат. Тук — псуваме тихо и плащаме.“

Корупцията в институциите е част от проблема, но не и единствената причина. Другата е в поведението на самия клиент. "Твърде търпеливи сме, безропотни. И в същото време — мърляви в защитата на собствения си интерес. Махаме с ръка: ‘Абе, остави ги…’“

Но този път — не.

Един месец без кръчми

Предложението е просто и пазарно: колективен потребителски бойкот. Един месец без посещения на заведения — до края на януари. Без Коледа навън, без новогодишни банкети, без именни дни по кръчмите.

"До края на януари ще огладнеят като влашки вълци и ще върнат цените горе-долу там, където бяха през ноември“, аргументира се политологът Огнян Минчев.

"За зла круша — зъл прът.“

Пазарът е взаимен процес. Ако клиентът не защитава интереса си, никой няма да го направи вместо него.