Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
“Изпращаме 2025 като втората или третата най-гореща година. Данните ще излязат около 15-20 януари. На първо място е 2024 година - безапелационно тя е водач в тази класация", обясни климатологът.

По думите му е много вероятно 2025-а да не е в топ 3 най-горещите години за България. “По-скоро ще е на 5-о място. 2024-а година също е най-топла у нас, 2023-а я следва, а след това е 2019 г. Войните в Украйна и Газа не могат да преобърнат климата, но при всички положения едни военни действия от такъв мащаб и характер допринасят за отделянето на по-големи количества емисии. Това се случва по простата причина, че там има голяма активност на моторни превозни средства. Тази активност неминуемо дава своя тласък на парниковите газове", смята Матев, предаде NOVA.

Според него една война няма ефект върху климата само чрез парниковите газове. “Сградите, които трябва да се построят наново, влияят. Постилащата повърхнина е променена. Специално в Украйна беше взривена стена на язовир", припомни той. “Една война със сигурност влияе. По-интересното е, че климатолозите, когато са правили сценарии за развитие на времето преди 4-5 години, със сигурност не са включили тези военни действия. Така че една част от несбъдването на прогнозите може да е именно заради войните", коментира Матев.

Според анализ на войната на Израел срещу Газа от 2024 година първите 120 дни на боевете са генерирали между 420 и 652 хиляди тона емисии, което е повече от годишните емисии на 26 държави. Войната в Украйна е произвела най-малко 175 милиона тона емисии на въглероден диоксид за 2 години, което се равнява на годишните емисии на Нидерландия. “Но тази информация е изчислена по косвени данни, не по реалните и може да има разминавания", предупреди климатологът.

“Войната има много по-страшни последствия в съвсем друг аспект, но има и негативно влияние върху природата и климата. Най-вероятно ще ги усетим след години. Сега фокусът се съсредоточава върху социално-икономическото. Резултатите относно климата ще станат ясни по-скоро след като приключат тези военни действия", смята Матев.

Според него не е изненада, че Европа се отказва от Зелената сделка. “Действаше се много прибързано, когато се взимаха решения. Не се правеха нужните изчисления и не се гледаха последствията от двете страни. Гледаше се само какво може да се направи, вместо да се види как тези последствия ще повлияят. И сега те започнаха да дават своя ефект", коментира Матев.