Сметките за отопление вече са по-високи от минималната заплата, която получават повечето европейци. Това показва анализ на Европейската конфедерация на профсъюзите. Колко дни трябва да работят потребителите им – у нас и в останалите европейски страни, за да платят годишните си сметки за отопление?
До юли цената на газа и електроенергията се е повишила с 38% в цяла Европа, в сравнение с година по-рано. Разходите за енергия продължават да растат. Според данните около 9 млн. и половина работещи са имали затруднения с плащането на сметките си за енергия още преди началото на кризата с високите разходи.
В 16 страни членки, сред които и България, работниците на минимална заплата трябва да отделят пълния ѝ размер или повече, за да платят годишните си сметки за отопление и осветление.
"Ако миналата година осем държави членки на ЕС не са успявали да покриват с една минимална работна заплата годишните си разходи за отопление и осветление, то към юли вече стават 16", обясни пред NOVA Виолета Иванова от Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ.
Само за година сметките за ток за домакинствата в Европа са нараснали с повече от една трета, а разходите за осветление и отопление продължават да растат. Така, тази зима потребителите ще трябва да отделят все повече, за да плащат фактурите си.
"За България всеки работник на минимална заплата трябва да работи 36 дни, за да може да покрие средните си годишни разходи за отопление", подчерта Иванова.
За сравнение, за работещите на минимална заплата във Франция, Румъния и Унгария са необходими 30 дни, за да покрият годишния разход за отопление. В Гърция са нужни цели 54 работни дни. За работещите на средна заплата у нас ще са нужни 21, за да платят фактурите за отопление.