Обикновено избирателят търси тояга, с която да накаже тези, които са излъгали неговите очаквания. Но в случая няма голяма тояга, затова беше толкова голям интереса ще има ли президентска формация, или няма да има. Това каза за
аудиокаста "Това е България" на "Фокус" с водещ Цоня Събчева Кольо Колев, собственик и директор на социологическа агенция "Медиана".
"Защото именно президентската формация се предвиждаше като голяма тояга, която може да се стовари върху досега управляващите, в т.ч. и върху сглобката. Но тъй като тя не се формира, според мен този гняв и ярост ще се излее в посока на по-малките политически формации, затова казвам, че при тях ще има значим ръст - и при "Левицата", и при “Синя България", и при “Солидарна България", както казахте вече, и напълно е възможно и при партията на г-н Божков", коментира още социологът.
"Не съм привърженик на предварителното вкарване в схема, тъй като подозирам, че е напълно възможно и на тези избори, както е било и на предишни, да има изненади. До голяма степен какво ще се случи, зависи от избирателя. Сега непрекъснато едва ли не се внушава на избирателя - ами няма никакъв смисъл, сега пак ще бъде същото, няма алтернатива, всичко е само евроатлантизъм, въобще не се дискутира каква Европа, какво НАТО и всички тези неща. До голяма степен обаче това дразни избирателя, а пък съвсем различна ще бъде картината, ако пред урните отидат така примирени избиратели, и ако отидат ядосани избиратели", обясни той.
"Ако отидат примирени избиратели, то до голяма степен ще имаме някакво повторение на сглобката, която наблюдавахме досега и това ще бъде една нов тип сглобка, доминирана основно разбира се от Борисов и Пеевски, в която ПП-ДБ ще играе ролята на смокиновото листо. Това ще бъде резултатът, ако пред урните застанат примирените избиратели, техният обем ще бъде в този случай нещо в порядъка н 2,3 млн. - 2,4 млн. избиратели. Съвсем друго ще бъде, ако пред урните отидат ядосаните избиратели, не е необходимо само да гледаме в България. Пример да кажем - прочутата история с порционите на
Ахмед Доган, тогава, когато излязоха 600 000 избиратели, които традиционно не гласуват, които люшнаха страната в една посока. Същото сме наблюдавали и в други страни, примерно преди около 20-ина години в метрото в Мадрид, тогава, когато Сапатеро беше далеч на опашката - гръмна метрото и в следващия момент Сапатеро беше пръв. Така че винаги има възможност да се очакват разбира се, изненади. И до голяма степен това зависи, както казах, от примирението или яростта на избирателите", каза още Кольо Колев.