Вино, сушени плодове и мляко бяха принесени в жертва на тракийските богове. Древният ритуал беше извършен в Люляковото светилище в неделя, когато беше най-дългият ден в годината. Традицията в почит на Слънцето и Богинята Майка се прави за девети пореден път, но тази година заради коронавируса беше различна. Заразата отмени приготвянето на тракийски гозби от местните ученици, а публиката на ритуала беше рекордно малка, пише "
България днес".
Също така местната власт не организира транспорт до светилището, което се намира край пловдивското село Бабек. Така почит към Богинята майка оказаха съвсем малко хора, които стояха близо един до друг в продължение само на един час. В минали години огромен брой хора се събираха в Люляковото светилище, за да отбележат началото на лятото и да почетат боговете.
Легендата гласи, че в първия ден налятото още преди хилядолетия предците ни са носели храни и напитки, за да омилостивят боговете. Всички дарове са били струпвани в основата на голямата гранитна скала, която е изпълнявала ролята на олтар. Земният къс е с височина от около два метра, а под него има пространство, в което се събират хората. Именно там изказаха почитта си към Богинята Майка. Люляковото светилище се намира в полите на Средна гора и на неговата територия се намира единствената в България запазена мегалитна стела - Слънчевата.
Наименованието му идва от намиращата се наблизо люлякова гора. В района на Брезово, при селата Розовец и Бабек, са първите находки на траките през 1850-те години, когато България е все още част от Османската империя. Според българските траколози това е първият установен политически и религиозен център на тракийското племе одриси, където вероятно е имало парадинастически дом. Участниците в ритуала са спазвали дистанция и по време на прехода от Бабек до светилището, който по маркираната пътека продължава около половин час.