Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Зелените политики в САЩ и в Европейския съюз възпират конкурентността на определени икономики. Има такава закономерност: Европейският съюз регулира, Китай печели. Това каза икономистът и основател на Института за пазарна икономика Красен Станчев в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус".

Според него няма предпоставки за изпадане в рецесия и в световна икономическа криза, подобна на тази от 2008-2009 г. Поставянето на нереалистични цели, свързани с разходи и със загуба на конкурентни позиции, неминуемо води до загуби за икономиките, допълни Станчев.

Той обясни, че причините за трусовете на световните пазари през изминалата седмица са различни. Предизборната кампания в САЩ влияе върху цените на акциите и борсовите книжа. В същото време индексът на управление на продажбите остава относително постоянен, обясни икономистът. За последните две тримесечия няма чувствителен спад.

Красен Станчев не очаква резки промени в политиката на Федералния резерв по отношение на лихвените проценти преди изборите в САЩ. "В общи линии навсякъде централните банки, колкото и да се смятат за независими, се съобразяват с онова, което правят правителствата“, коментира той.

Причина за огромния спад на Японската фондова борса е високият държавен дълг, който е около три пъти над БВП на страната, обясни икономистът. "Общото между Токио и останалите пазари е, че има известна корекция на оптимизма, който имаше в световната икономика по повод информационните и комуникационни технологии и изкуствения интелект. Някои компании за нула време стигнаха такива нива на капитализация, които очевидно не могат да бъдат компенсирани с приходите на инвеститорите", обясни Станчев.

Лихвените нива в България са от два до три пъти по-ниски, отколкото в Европейския съюз и в еврозоната, посочи икономистът. "Това води до страшно много натрупани резерви. Спестяванията са много, защото хората предпочитат по-разумно управление на бюджетите си", обясни той.

77% от инвестициите на предприятията в периода 2020-2022 г. според данните на БНБ са разходи за закупуване на бъдещи доставки. "Т.е. онова, което би позволило на фирмите да работят в ситуация на относително високи ценови равнища и на трудна предвидимост на цени. В момента онова, което правят предприятията, е да преоборудват онова, с което те биха могли да произвеждат. Това е донякъде естествена и правилна политика от страна на реалния сектор", коментира икономистът.