Къде е мястото на хората с разстройство на половото развитие в спорта?

В продължение на години спортният свят води полемика по въпроса: как да бъде гарантирана честността в състезанията, без да бъдат дискриминирани спортисти с вариации в половото развитие. За първи път обаче, думата относно участието на състезатели с разстройство на половото развитие (DSD) в женската категория  получават самите спортисти – тези, които всекидневно се съревновават на най-високо ниво и са пряко засегнати от политиките на спортните федерации.

В проучване, публикувано в European Journal of Sport Science, са анкетирани 147 елитни и световнокласни състезателки от национално и международно ниво, включително настоящи и бивши олимпийски атлети. Спортистите са помолени да изразят мнението си относно допустимостта и мястото на DSD атлетите в женските състезания. Резултатите говорят ясно – мнозинството от анкетираните (67.2%) определят като неетично изискването атлетите с DSD да се подлагат на медикаментозно лечение, само за да се вместят в съществуващите критерии за участие.

Също така, значителна част от спортистите считат, че настоящото отношение към DSD атлетите е несправедливо, като едва 8.2% смятат, че тези състезатели получават нужното уважение и равнопоставеност. Над 82% от анкетираните са категорични, че спортните федерации могат и трябва да направят повече, за да гарантират по-инклузивна и етична среда.

Въпреки че повечето спортисти не подкрепят създаването на отделна категория за DSD атлети – особено в спортове с прецизност, където 69.5% са против идеята – мненията варират в зависимост от спортния контекст. Атлетите от олимпийски-признати, но все още неолимпийски спортове, проявяват по-високо ниво на приемане и толерантност в сравнение с тези от официални олимпийски дисциплини, особено в спортове, в които физическата сила е ключов фактор (61.1% срещу 20%).

Интересна разлика се забелязва и между активни и пенсионирани спортисти – настоящите състезатели демонстрират по-критичен поглед към участието на DSD атлети в женската категория, докато пенсионираните проявяват по-голяма склонност към инклузивност.

Това проучване е първото в световен мащаб, което систематично изследва мнението на висококвалифицирани спортисти по толкова чувствителна тема. То предоставя ценни прозрения за реалните нагласи и опасения на състезателите, които досега често оставаха извън официалния дебат.

Изследователите подчертават, че гласът на спортистите трябва да бъде ключов фактор при изработването и преразглеждането на политиките, свързани с допустимостта на DSD атлетите. В комбинация с научните данни, техните позиции могат да помогнат за формирането на балансирани, етични и устойчиви решения, които съчетава̀т честност в съревнованието с човечност и уважение към различията.