Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е глобално разпознат здравен проблем, засягащ милиони хора по света. Какво стои зад тази диагноза и защо често остава подценена? На тези въпроси отговор даде д-р Петър Димитров – специалист по белодробни болести в "Александровска“ болница.

Още в началото пулмологът изясни същността на болестта: "По името може да разберем, че заболяването е хронично. Най-честите симптоми са прогресиращ задух, особено при издишане, кашлица и храчки. Това са трите основни признака“.

Той допълни, че пациентите често съобщават и за тежест в гърдите, свирене и лесна уморяемост.

Според д-р Димитров проблемът се задълбочава, защото хората омаловажават симптомите:

"Всеки човек с възрастта очаква да му намалеят силите. Пушачите мислят, че кашлицата им е естествена. Но нито една кашлица не е нормална – зад всяка стои причина“.

Затова специалистът препоръчва ранна консултация: "Особено при пушачите е задължително контролно изследване при пулмолог и функционално изследване на белия дроб“.

При първо посещение пулмолозите се фокусират върху симптомите, след което преминават към функционални тестове.

"Трябва да направим функционално изследване на дишането – спирометрия. Пациентът вдишва и издишва през мундщук, а ние измерваме обемите и капацитета на белия дроб. Когато те са нарушени, можем да поставим диагнозата ХОББ“, oбясни пред NOVA NEWS медикът.

Той подчерта, че това именно е "златният стандарт за поставяне на диагнозата“, като при нужда се назначават рентгенография и кръвни изследвания.

По думите на д-р Димитров болестта съвсем не е рядкост: "Засега близо 10% от хората в световен мащаб са засегнати. Най-често това са пушачи или хора, работещи във вредна среда“.

Макар заболяването да се проявява обикновено между 40 и 50 години, пулмологът предупреди, че има изключения: "При по-ранна експозиция или редки генетични фактори може да имаме прояви още на 30–35 години“.

Специалистът е категоричен: "Основният рисков фактор си остава тютюнопушенето“.

Той обясни медицинския термин "пакетогодини“: "Една кутия на ден в продължение на година е една пакетогодина. Над 10–15 пакетогодини рискът за ХОББ е много голям“.

Други рискове включват работа в мини и фабрики, контакт с газове, прах и замърсена градска среда: "Урбанизираният начин на живот и силно запрашената среда също са фактор“.

Заболяването е хронично и остава за цял живот, но състоянието може да се контролира: "Основната причина за влошаване са инфекциите – настинки, грип, вируси, COVID“.

В сезона на грипа препоръките са ясни: "Пациентите с хронични болести трябва да избягват места със струпване на много хора“.

Д-р Димитров подчерта важността на имунизацията: "Не само противогрипните, но и пневмококовите ваксини са повече от препоръчителни“.