Мариана Тошева: Пиша си 4.50 за усилията, които направих за политиките за интеграция на бежанци

Разбирам страховете и опасенията на хората, свързани с мигрантите. Темата действително се политизира в светлината на цялостната турбулентна политическа обстановка в Европа. Това каза председателят на Държавната агенция за бежанците Мариана Тошева в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.

По думите й хората изпитват основателен страх от събирането на по-големи групи мигранти около бежанския център в квартал "Овча купел“ и в центъра на столицата. Самата тя призна, че е свидетел на това, тъй като е жител на квартал "Овча купел“, а синът й учи в НБУ.

Центърът в "Овча купел“ е изграден преди около 30 години, когато теренът не е бил застроен с жилищни кооперации. "Обликът на тази част на "Овча купел“ доста се промени, а през годините хората, които са настанявани в центъра, са сменяли своя профил, в зависимост от конфликтите“, обясни Мариана Тошева.

Вече е започнало поетапното извеждане на настанените в бежанския център мигранти и пренасочването им към центрове в други части на страната. Основната причина за това са започналите ремонтни дейности на сградния фонд, обясни председателят на Държавната агенция за бежанците. "Преместваме хората точно сега, защото няма миграционен натиск и имаме възможност да ги преместим в други центрове“, допълни тя.

На този етап анализите не показват промяна на профила на мигрантите и това, че България вече се превръща в крайна дестинация за тях, а не в транзитна страна, заяви Мариана Тошева. "Хората, които бягат от войната, обикновено остават в първата страна, която може да им предложи защита, страната, в която са подали документи за закрила. Още е много рано да се говори коя държава е крайна спирка и какво общо има това със затягане на политиките, но ние трябва да сме подготвени с интеграционни мерки и хората, които получат международна закрила, да имат една първоначална подкрепа в рамките на шест месеца поне, което е един реалистичен срок, за да могат да научат български и да се приобщят по-интензивно с оглед започване на работа и възстановяване на живота си в нашата страна“, обясни тя.

"Пиша си 4.50 за усилията, които направих за политиките за интеграция на бежанци", отбеляза Тошева.

След COVID пандемията миграционният натиск постепенно се увеличава. Около 85% от мигрантите са мъже, като в това число има и непридружени непълнолетни младежи. Около 15% е делът на жените и момичетата.

По думите й сега съществуващите в цяла Европа програми за интегриране не са съобразени с подготвеността, образователния ценз и уменията на мигрантите. "Самите програми не успяват да осъществят целта си – интегриране в местните общности. Затова е изключително важно и Агенцията по бежанците прави от години – да изготвя т.нар. интеграционни профили, на базата на които вече може да се направи интеграционна програма. След Сирийската криза политиката по отношение на интеграцията остана на заден план. Повечето мерки се предлагат от международни и неправителствени организации по различни проекти и програми. Сега с колегите от другите институции, които имат отношение към интеграцията, имаме много конструктивни разговори и диалог. В момента фокусът ни е да финализираме програмата за хуманитарна подкрепа и интеграционни мерки за хората с временна закрила и след това да се премине вече към една работна група и програма за лицата с международна закрила“, обясни Мариана Тошева.

България трябва да бъде подготвена за евентуален миграционен натиск, тъй като процесите трудно могат да бъдат прогнозирани, допълни председателят на ДАБ.