Папа Франциск отправи великденско послание от пустата катедрала "Св. Петър“, а Андреа Бочели пя в също празната Миланска катедрала. Нямаше хора, но това не намали историческото значение на папското послание, нито величието в изпълнението на Бочели, слушан от 22 милиона души по света на живо.
В същото време ние се оставихме да бъдем водени и управлявани от интелектуалното ниво на българските владици, особено на Гавриил Ловешки, който настоява да се причастяваме с лъжичка за многократна употреба. Когато храмовете по света са затворени, ниският морал на нашето духовенство отеква като камбанен звън и и се чува все по-зловещо на фона на световната религиозна тишина. Така е, защото то отдавна няма нищо общо нито с вярата, нито с Бог.
Съгласни сме да затрием селскостопанска продукция, като затворим пазарите и тържищата, но не смее да затворим храмовете. Не смеем да счупим алъш-вериша на алчните владици, като се крием зад Бог. Тези дни често става дума за Него и вярата ни. Къде е Той, какво става с нея? Сучим, въртим и отказваме да вземем единственото правилно решение – затворете храмовете! Бог не е нито в Синодът, нито наместник му е Гавриил, нито
Николай.
На фона на мерките, които наистина дават резултат, нещо се пропука. На властта не й стигна кураж да се противопостави на ретроградното духовенство. Всъщност, не стигна кураж на
Бойко Борисов. Защото той от сутрин до вечер повтаря, че сигурността и здравето на хората е задача на държавата. За Великден я възложихме на Църквата. Бог наистина ли гледа?