Не трябва да надценяваме представите, както на бизнеса, така и на обществото, за ползите от присъединяването към еврозоната. Развитието на българския бизнес зависи както от европейското развитие на България, така и от националните политики и управлението, включително на публичните финанси у нас. Това каза икономическият експерт и изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.

"Участието на България в Единния валутен съюз на Европейския съюз, както и сигурността, която чуждестранните инвеститори биха могли да получат от това, че ние сме член на еврозоната, би трябвало на теория да донесе допълнителна икономическа активност, съответно импулс в българската икономика. Но това зависи колкото от присъединяването на България към Единния валутен съюз, толкова и от националните политики, които се провеждат у нас.“

По думите му националните политики, а именно ниска данъчна тежест, облекчаване на административните условия за правене на бизнес и качествено и ефективно усвояване европейските средства от страната ни, не се осъществяват ефективно през последните години, което е отбелязано и в критиките в конвергентните доклади, получени от Европейската комисия и ЕЦБ във връзка с готовността на България за приемането на еврото. "Предизвикателствата са много и един положителен доклад и едно положително развитие на дългогодишното присъединяване на България към еврозоната не изчерпва ангажиментите, които трябва да бъдат поети, за да може пазарната ни икономика от една малка и развиваща се европейска икономика да продължи своят път към поне средна европейска икономика", каза той.

Според Кръстев има прекалено оптимистично, неизпълнимо очакване за ръст на приходите в държавния бюджет. "Ако този ръст от 6-25% се запази до края на годината, или дори да бъде увеличен двойно, то ще се появи една дупка в бюджета, която ще е от порядъка на предвидения бюджетен дефицит, над него,“ обясни той и добави, че тази дупка може да се запълни чрез орязване на разходите от капиталовата програма, може да се навакса с приходите, вероятно ще се стигне и до актуализация на бюджета, но това според него единствено говори за лошо управление на държавните финанси.

Данъците в България се повишават ефективно, посочи още експертът, като обясни, че повишаването на максималния осигурителен доход е ефективно и представлява изземване на пари от най-високо ефективната икономиката, което де факто е изтегляне на ликвидност от реалната икономика. Повишаването на минималната работна заплата и абсурдната формула, по която тя се определя сега, освен повишаване на разходите за бизнеса, представлява един ефективен данък върху труда. "Повишаването на данъчната тежест ще се отрази изключително пагубно за българската икономика и за българския бизнес, който и към момента има големи затруднения във връзка с международната ситуация, имаше затруднения по време на COVID, след това имаше затруднения свързани с енергийната криза, сега има затруднения свързани със стагнацията в голяма част от европейските ни партньори, където са най-големите търговски обороти и с войната в Украйна. Нека да не мислим за бизнеса като за една касичка, откъдето можем да осигуряваме средства за социалните си програми.“

"Причините, по които България се притеснява сега за управлението на публичните финанси, няма да се променят значително с присъединяването ни към еврозоната. Българските банки и сега са част от Единия банков съюз и Единия банков механизъм, те са регулирани от ЕЦБ, тъй че няма да настъпи някаква съществена промяна за България. Единственото, което ще се промени коренно във връзка с присъединяването ни към еврозоната, е, че ще имаме възможност да участваме в политиката по определяне на действията на ЕЦБ,“ заключи той.