Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Тежкото състояние на европейската икономика неминуемо се отразява и на европейските финанси, което пък води до недоволството срещу предложената от ЕК многогодишна финансова рамка за следващите 7 години, т.е. бюджета на Общността. Пред Европа в момента са надвиснали тежки облаци и европейските структури трябва да намерят начин да балансират тези огромни разходи, които предстоят да се правят, с приходите, които не би трябвало да бъдат свързани с увеличаване на данъци и уеднаквяване на данъчната система в европейските страни. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“ бившият заместник-министър на външните работи Милен Керемедчиев.

"Ниската конкурентоспособност поради скъпите енергийни източници, които потребява  Европа и много сериозната конкуренция от азиатските пазари, невъзможността да продава на най-големия си партньор, САЩ, на преференциални цени, както и липсата на нови пазари в крайна сметка не дава възможност на европейската икономика да расте с необходимите темпове,“ посочи гостът и добави, че ситуацията допълнително се усложнява и от това, че водещите икономики на Франция и Германия вече от няколко години са в стагнация.  

По думите му европейските странни са изправени пред огромни разходи, които трябва да направят в следващите години, които за момента са непосилни за бюджетите на странните членки. Изплащането на дълга от 50 милиарда евро за възстановяване от COVID пандемията, финансирането на проекта "Превъоръжи Европа“ с огромните разходи, които в момента се заделят за тази цел, допълнително стартиращият план на Марио Драги за подобряване на конкурентоспособността на европейската икономика за още 800 милиарда евро, са сами по себе си огромни разходи, но като се добавят към тях и бюджетът от минимум 140-160 милиарда евро за подпомагане на Украйна, скъпите енергийни доставки в Европа и тежките мита на САЩ, "виждаме, че става въпрос за няколко трилиона евро, които трябва да бъдат набавени от страните членки, за да могат те да отговорят на тези бъдещи разходи“.

"Всички тези огромни разходи в крайна сметка трябва да бъдат отплатени с приходи. Ако не се стигне до повишаване на приходната част, ще се стигне до теглене на общ европейски заем,“ посочи експертът и добави, че и България не изостава от общата европейска политика и в нейните бюджети вече няколко години са базирани предимно на теглене на нови дългове, които ще бъдат изплащани десетилетия напред. Според Керемедчиев вероятната прогноза от така създадената ситуация е голямата вероятност от избори в повечето европейски държави. "Вдига се една вълна от сериозни скептици относно това как да се развива Европейският съюз, и те получават все повече поддръжка от своите избиратели. Евроскептици и националисти – това е, което в момента се надигна като вълна, които адресират европейската сигурност във всичките й аспекти като най-сериозният проблем пред европейците,“ обясни още гостът.