Милен Керемедчиев: Сметка без кръчмар е решението за изпращане на военен контингент в Украйна

Срещата на Си Дзинпин с изпълнителни директори от цял свят в Пекин цели създаване на икономически и финансови връзки, контакти, лостове и механизми, които да потърсят алтернатива в този напрегнат геополитически период на разрастващата се търговска глобална война, която САЩ започва да обявява във все по-голям мащаб и на повече държави. Докато провежданата по същото време среща в Париж е за вътрешна употреба за ЕС и е насочена относно изграждането на европейската отбраната. Това каза бившият зам.-министър на външните работи Милен Керемедчиев в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.

 

По думите му не може да се каже, че мира в Украйна е по-близко, независимо от срещите на високо ниво най-вече между САЩ и Русия. Според него Руската федерация иска първо да установи по-близки и да възстанови отношенията си със САЩ, с което да възобнови и обсъждането на глобалните въпроси между двете страни. "САЩ разбира се, пък от друга страна натиснаха максимално Зеленски Украйна да приеме условията за умиротворяване на конфликта и за започване на примирие, но Русия не направи нито една отстъпка от своите позиции от самото начало,“ обясни експерта и посочи, че тези договорки разтревожиха ЕС, защото Украйна приема и се огъва под натиска на САЩ, докато Русия не отстъпва от своите позиции.

 

Основната задача на Путин в момента е максимално да протака преговорите, за да може максимално да навлезе в териториите, които той е окупирал. "Така че в момента това, което прави Русия е да протака колкото може, за да може да спечели колкото може повече на бойното поле.“

 

Решението на европейските страни за изпращането на военен контингент за Украйна на срещата в Париж според Керемедчиев е малко "сметката без кръчмаря“, тъй като примирие все още няма и пълномащабната инвазия на Русия продължава да е в ход. Според него се вземат някакви решения в Париж, които много трудно биха могли да бъдат реализирани в този момент, защото просто двете воюващите страни не могат да се договорят за спиране на огъня. "Русия категорично каза, че не желае да участват войски от страните членки на НАТО след като се постигне на примирието в контролирането на този процес. Така че ако френско-английската идея сработи, по-скоро тук можем да говорим за присъствие на европейски войски по границите на Украйна с европейските държави,“ допълни той.

 

Европа е изправена пред един много сериозен въпрос, казус и конфликт, и той е финансов. Все още не е върнат заема по плана за възстановяване от COVID, в допълнение към това плана на Марио Драги за изправяне на европейската икономика и нейната възможност да бъде конкурентоспособна за 700 милиарда, и в момента се взе решение за превъоръжаване на Европа за още 800 милиарда. "Една стратегия за превъоръжаване и за промяна на военната доктрина на ЕС и на европейските членки на НАТО е наистина необходима, но това е дългосрочен процес. Проблема е, че сега с рязкото изтегляне на САЩ и от конфликта в Украйна, а и подкрепа за Европа, ЕС не може толкова бързо да завърти своята икономическа машина на военна нога, за да може да покрие тази дупка, която остава САЩ.“

 

Политиките, които надделяват в Източна Европа и то надделяват през избори, са доста по-различни от това, което виждаме в повечето западноевропейски държави, каза още експертът, като посочи, че Източна Европа определено има много по-близки отношения със САЩ, видимо и от превъоръжаването на армиите на източноевропейските държави, както на Вишеградската четворка, така и Румъния и България, и по американските  стандарти на НАТО. "Така че като цяло виждаме едно разделение в момента. Продължава тази Желязна завеса, която падна, да напомня за себе си. Европа за пореден път е разделена, но по-скоро тя ще бъде Европа на личности, които изпъкват вече като политици и като лидери, отколкото съвкупността от нации, която беше до сега.“