Мирослав Попов за това, че Австрия може да ни върне 6000 мигранти: Не трябва да ги приемаме

В Европа в последните 10-20 години се провежда една непрестанна спекулация да се подменя въпросът за мигрантите с въпроса за бежанците. Това каза за аудиокаста "Това е България" на "Фокус" експертът по международни отношения Мирослав Попов.

"Като да се предоставя изискване, задължение, препоръка към мигрантите, но не към всички, към избрани, да се подхожда като към бежанци. Те не са бежанци. Бежанец е онзи който бяга, бяга защото е преследван. Аз това съм го говорил сигурно десетки пъти вече в нашите медии и няма да спра да го повтарям. Тази лека подлост или голяма глупост не е случайна. И тук ще сляза едно равнище по-надолу и ще ви кажа, за мен основната диагноза на случая е двусмисленото отношение на Европа към мигрантския въпрос. От една страна за европейските държави, особено за по-развитите е категорично ясно, че не могат да се справят с дефицита на хора, на човеци. Те го наричат работна ръка, но става дума в последна сметка за човеци, не само за ръцете, а и за всички органи на тялото. Това е едната страна. Ако нещата са така, откъде идва това недоразумение? Недоразумението е неслучайно и то е концептуално и може би и историко-политически и етически продуцирано. Значи как ни объркват нас?

Поставят въпроса за миграцията на въпроса за хуманното третиране на мигрантите. Мигрантите са много различни, малка нещастна България изстреля навън извън своите граници 1,2-1,5 млн. души за последните няколко десетилетия., според някои са 2 млн., изстреля ги. Никъде по света няма такава грижа към българските мигранти, каквато се изисква днес от нас, в нашата Европа, няма такова нещо. Напротив, оставени са, както се казва само за себе си. Нашите институти понякога успяват да направят нещо, примерно за 3 март, за националния празник или за някакъв друг, 24 май или някакъв местен събор. Това са грижите на България за българчетата, българите, българските семейства зад граница. Добре, ако ние не можем да се грижим за собствените си доскорошни граждани, голяма част от тях впрочем не са се отказали точно от българско гражданство, просто са сменили местожителството си. Откъде накъде ще ни се възлага да обгрижваме хора, които са изключително далеч, безкрайно далеч от нас в социален, културен и всякакъв друг смисъл. Точно това обаче ни се натрапва. Натрапва ни се не само на нас. В предния четвърт век, в Европа най-силно изявената политико-пропагандна кампания беше да се приеме “другия", “различния". Като под другия, различния най-често се имаше предвид хора с мюсюлманско вероизповедание или с някакъв подобен произход, които ние тук трябва да приемем и да обгрижваме. А резултатите от този безпринципен начин, ултраглобалистки на посрещане на мигранти го виждаме в големите западноевропейски държави", коментира експертът.

Връщат ни мигрантите, регистрирани в България, връщат ни ги от Австрия. Какво правим с тях? Къде ги слагаме?

"Аз лично мисля, че не трябва да ги приемем. За всеки конкретен случай е нужно индивидуално досие откъде е влязъл в България, колко време е седял тук и как от София или от Малко Търново се е оказал във Виена. Всеки конкретен случай е сам по себе си важен и значим. Така че грешка от страна на Външно министерство е, ако просто е възприело тази позиция на австрийското правителство като нетърпяща възражения. Тя не е такава, възражения може да има и трябва да има. Но грешка е и на нашите брюкселски представители от всички политически сили, без изключение, които са представени в Европарламента, да се каже, че това така не може да се приеме. Просто не може да се приеме, бе! Точка!", каза още Мирослав Попов.