Потребителските спорове да се разрешават извън арбитражните съдилища, реши окончателно парламентът с приетите на второ четене промени в Гражданския процесуален кодекс, съобщава БТА.
Така предварителните арбитражни клаузи в договорите на потребителите с различни компании ще се считат за нищожни. Страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение, записаха депутатите. Извън това спорът може да бъде възложен за решаване от арбитражен съд, когато едната страна е потребител и има такава договореност между спорещите, но след възникването на спора.
Всички започнали арбитражни производства преди приемането на законовите промени ще продължат по стария ред, освен в случаите, когато споровете са прогласени за неарбитрируеми. Промените дават възможност на арбитража да има седалище в чужбина, ако една от страните има обичайно местопребиваване зад граница.
В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на Закона за правната помощ. Парламентът предвиди възможност съдът да откаже издаването на изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на Закона за международния търговски арбитраж решения.
Всеки арбитражен съд води архив, в който се съхраняват приключените дела в продължение на 10 години от завършване на производството, записа НС. След изтичане му се съхраняват само решенията и мотивите към тях, както и сключените спогодби. Министърът на правосъдието упражнява контрол за спазването на този закон от арбитражни съдилища и от арбитрите чрез Инспектората към министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт. Гражданите отбелязаха една много важна победа срещу монополите, колекторите и частните арбитражни съдилища.
Това заяви в Народното събрание омбудсманът Мая Манолова след като депутатите приеха на второ четене промени в Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, с които потребителските спорове бяха извадени от обсега на арбитражите. От следващата седмица, след обнародването на промените в Държавен вестник, всички български граждани, които получат съобщения за това, че са съдени от арбитражен съд, спокойно могат да ги хвърлят в кошчето, коментира Манолова. Тя уточни, че висящите производства ще бъдат прекратени. Всички арбитражни дела, които са заведени към момента, които ще бъдат заведени през следващите дни, са недопустими, уточни Манолова.
Омбудсманът обясни, че с промените се намаляват шест пъти юрисконсултските възнаграждения. По думите й това са допълнителни разноски, с които монополните дружества товарят своите клиенти в случаите, в които ги изпращат на съд. Свидетели сме на това, че дела се завеждат само заради юрисконсултските възнаграждения, за да може монополистът да прибере още и още от своя клиент, заяви Манолова. Тя даде пример с "Топлофикация", която когато съди свои клиенти, иска 300 лв. пред Софийския районен съд, 300 лв. при възражение на длъжника и 350 лв. пред частен съдебен изпълнител.
Мая Манолова заяви, че тази победа е станала възможна благодарение на доброто взаимодействие между гражданите, омбудсмана и Народното събрание. Тя благодари на депутатите, че са защитили гражданите и че не са се поддали на корпоративния натиск, на който са били подложени в последните месеци. Тя благодари и на Комисията по правни въпроси в парламента и на председателя й Данаил Кирилов от ГЕРБ.