Според друга версия дължим честването на шегата на неаполитанския крал Монтерей. Историята е такава:
На краля поднесли риба по случай спирането на земетресението. След година владетелят поискал точно същата риба.
Такава обаче не намерили и готвачът приготвил друга, която много приличала на предишната. И макар че владетелят усетил подмяната, не се разгневил, а дори се развеселил. Оттогава станали обичайни шегите и лъжите на 1 април.
Денят на смеха носи и своя национален колорит. Във Франция наричат този обичай "априлска риба". Произходът му свързват с Карл IX, който през 1564 г. издал ордонанс, предписващ да се пренесе началото на годината от 1 януари на 1 април.
На следващата година много от поданиците на краля изпратили на своите приятели новогодишни поздравления и подаръци през април - в знак на протест или оставайки верни на традицията.
Слънцето тогава се намирало в съзвездието Риби и французите сметнали, че наименованието "априлска риба" е напълно достойно за подобни шеги. Традицията още е жива.
В Англия 1 април е Ден на всички глупци. От полунощ до 12 ч. на обяд на 1 април всеки можел да се шегува, надсмива, разиграва своите приятели и познати. Този, който се хване на въдицата, обсипват със смях и викове: "Априлски глупак!".
Една от най-големите първоаприлски лъжи, която още се помни, станала в Лондон през 1860 г., когато няколко стотици английски джентълмени и дами получили покани да отидат на "ежегодната тържествена церемония по измиването на белите лъвове, която ще се състои в Тауър в 11 ч. сутринта на 1 април".
Във Финландия денят на шегата и лъжата е градски обичай, но се е разпространил и сред селяните, попивайки самобитния хумор на селските ергени. Свързан е със стария селски обичай да пращат децата да изпълняват шеговити поръчения по време на сериозна селска работа - когато се мели зърното, колят животните.
Децата били пращани до съседния двор да вземат несъществуващ инструмент - стъклени ножици, ъгломер за тор. Съседите уж си "спомняли", че са дали инструмента на друг, и детето тръгвало към следващата къща.
В Германия и Австрия смятат 1 април за нещастен ден, а хората, родени на него, за хора без късмет. Според преданието тогава бил роден Юда - предателят на Христос, а Сатаната бил низвергнат от небето.
В Нова Зеландия, Великобритания, Австралия и Южна Африка шеги се правят само до обяд.
Иранците си правят шеги на 13-тия ден от Персийската Нова година, който се пада на 1 или 2 април. Денят се нарича "Сиздах Бедар", т.е. Празникът на природата
Според фламандския обичай децата заключват своите родители и ги пускат само когато те обещаят да им дадат лакомство.
В Полша този ден е изпълнен с шеги, вицове и закачки. Дори държавните институции си позволяват да лъжат, а важната работа се отлага за друг ден.
В Шотландия 1 април е ден на кукувицата, птицата - символ на глупостта.
В Дания "Денят на лъжата" идва с месец закъснение - 1 май.
В някои страни имат "първоаприлски" традиции, които честват в друг ден от годината.
На 28 декември в Испания празнуват "Денят на невинните". Според католическата църква това е денят, в който по заповед на цар Ирод са избити всички деца до две години, родени в древна Юдея, за да се премахне току-що роденият Исус.
На същата дата се чества Денят на шегата. По обичай на този ден се правят шеги от всякакъв род. Често се поднася например солено кафе...
В Мексико на тази дата пък не се дава нищо назаем - пари, бижута, дори книги.
В Перу могат да се видят десетки хора, които се разхождат по улиците с хартиени надписи на гърба. На този ден по традиция медиите публикуват неверни информации, които читателите трябва да открият.
На следващия ден вестниците и телевизиите разкриват кои новини са били истина и кои лъжа.
В селата не работели, не започвали нови неща, не пускали домашните животни навън. Възрастните и децата се лъжели взаимно, пращайки се да изпълняват неизпълними заръки (например, да купят от аптеката мас от комар).
Дедите ни забелязали, че април е непостоянен, времето е колебливо и често се мени. В желанието си да се ободрят и разсеят, те нарекли първият му ден - ден на лъжата, закачката и хумора.
Мнозина "ще се хванат", когато някой хитрец ги изпрати, както се казва, "за зелен хайвер", но такава е традицията. На почит са остроумните, досетливите и веселите. Както обичал да казва известният български хуморист: "Най-празният от нашите дни е онзи, в който не сме се засмели нито веднъж."