Парламентът разгледа на първо четене изменения и допълнение в Закона за данък върху добавената стойност, предаде репортер на
"Фокус“.
Въпреки че промените в данъците бяха отхвърлени от ресорните комисии. Те бяха подкрепени в зала и минаха със 102 гласа "за“ (
бел. от ред. – ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС). Против бяха от "Възраждан“ и ИТН, а от БСП се въздържаха.
Причината да бъдат гласувани е да се стартира процедурата формално, а между двете четения да бъдат правени редакции.
Прокетозаконът бе внесен от Министерския съвет и е част от пакета данъчни закони. Той цели отстраняването на установени несъответствия с правото на Европейския съюз, така че законодателството в областта на данъка върху добавената стойност да се приведе в съответствие с решенията на Съда на ЕС.
От правителството предлагат нулевата ставка за хляба и брашното да остане в сила до 30 юни 2024 година. Също така ДДС-то за ресторантьорите и хотелиерите на остане на 9% до края на 2024 година.
Промените включват мерки с цел изсветляване на "сивата икономика“. Предвижда се получателите на доставки да не заплащат стойността на своята пратка, когато доставчикът не им е дал касова бележка.
Освен това лицата, които са избрали да използват в търговски обект софтуер, включен в списъка, поддържан от НАП, да могат в този обект да регистрират и отчитат продажбите на стоки и услуги чрез издаване на фискален бон, генериран в електронен вид и автоматично предоставен на електронния адрес на получателя.
Други промени в правилника на ЗДДС пък предвиждат въвеждане на задължение на доставчиците на платежни услуги да водят електронен регистър на трансгранични плащания и на техните получатели във връзка с платежните услуги , които изпълняват, на база на всяко календарно тримесечие и други.
ДебатитеПавела Митова от ИТН разкритикува предложението за удължаване на намалената ставка на ресторантьорите и хотелиерите. Според нея тези мерки са били въведени по време на пандемията от COVID-19, а те вече трябва да бъдат премахнати. Митова смята, че ако диференцирани ставки на ДДС, то те трябва да бъдат за всички сектори, а не да има такива с преференции. Тя обяви, че държавата ще има приходи от 300 млн., ако ставките се върнат на 20%.
Тошко Йорданов обяви, че преди 4 месеца и ДПС, в лицето на
Йордан Цонев, и представители на ДБ са били "за“ връщането на ставките за ресторантьорите на 20% и са давали заявки за залагането на промените в Бюджет 2024 година.
Венеция Ангова от ПП-ДБ подкрепи тезата на Павела Митова, но заяви, че няма политическа воля за връщането на ставките. Тя предложи ИТН да направи редакционни предложения между двете четения, но най-малката парламентарна група да подкрепи като цяло промените в Закона за данъка върху добавената стойност.
"Възраждане“ разкритикуваха предложението, ако на човек не му бъде издаден касов бон, то той да не задължен да плаща дължимата сума. Според тях това е провал на данъчните служби и невъзможността да се справя със сивия сектор.
Венко Сабрутев обясни, че предложението за касовите бонове е направено, защото по думите му "голяма част от ресторантьорския бранш работи в "сивия сектор“. По думите му българските граждани са ощетени, защото плащат в заведенията за хранене, но тези пари след това не могат да бъдат събрани от държавата, за да ги ползва за различни социални политики.
От БСП изразиха притеснения за предложението ресторантите да имат специализиран софтуер, който да е директно свързан с НАП, и отчита продажбите им. Христо Проданов смята, че това може да е вратичка за възлагане на проект на близка до управляващите IT фирма, която да получи финансиране. Той смята, че такъв софтуер вече е наличен.
БСП бяха критични и към предложението за неплащане на сметката при липса на касовата бележка, защото според тях няма да се докаже, че касова бележка не е била донесена.
В отговор на съмненията за софтуера Божанов обясни, че в момента няма задължителен софтуер, който ресторантьорския бранш да ползва, въпреки че е прието да има такъв още през 2019 година. Това по думите му създава възможност за избягване на мярката. Той обясни, че идеята на Министерството на финансите и НАП е да се постигне пълна събираемост.
Представителите на Министерството на финансите обясниха, че намалената ставка за ДДС за ресторантьорите и кетъринг услугите трябва да се върне на 20%. По данни на ведомството загубите на годишна база от намаленото ДДС възлизат на около 309 млн. лева. След срещите с представителите на бранша обаче е взето решение облекчения режим да продължи до края 2024 година, но с условието, че ще бъдат предприети други мерки за финансиране на бюджета.
Относно софтуера на НАП идеята е не да се разработва нов, а да се ползва такъв, който одобрен от Приходната агенция. Към момента съществуващия не е лицензиран от данъчните и съответно не постига нужния ефект.
Шефът на Бюджетна комисия
Йордан Цонев обяви, че ДПС определя част мерките (
бел. от ред. – "Донус – Бонус“ и др.), предложени от
Асен Василев, като "екзотични“. Между двете четения четвъртата политическа сила ще предложи да отпаднат.
Цонев коментира и намалените ставки за ресторантьорите. Той обясни, че още преди приемането на мярката по време на пандемията, ДПС са изразили позиция, че ако това се случи, връщането им след това щяло да бъде трудно. Според него това се е доказало във времето.