Въпросът за политическото влияние във ВСС и в Прокурорския съвет е много сериозен, каза в аудиокаста на
"Фокус“ "Това е България“ бившият правосъден министър и депутат от ПП-ДБ
Надежда Йорданова. Според нея той носи в себе си два елемента.
"На първо място, ние трябва да спрем да възпроизвеждаме чрез обществената квота във ВСС, съответно в Прокурорския съвет политическо или партийно влияние. Замисълът на членовете на ВСС, съответно на Прокурорския съвет, избирани от парламента, е да не допуска съдебната система да се самозатваря, а да осигури свеж поглед, страничен поглед и по-добър контрол на това какво се случва вътре, как се взимат решенията и дали се допускат порочни практики. Така че трябва начинът за избиране на членовете в съветите от парламента, изискванията към тях да гарантират, че те няма да привнасят партийните пристрастия вътре в съдебната система. Освен това, неслучайно в международните стандарти ВСС, който е кадрови орган на съдиите, имат мнозинство съдии, избрани от съдии. В този смисъл обществената квота, избрана от парламента, трябва да може да бъде такава, която да участва в дебата, да получава информация, да дава публичност на дебата, но да не блокира решенията, които могат да вземат съдиите, избрани от съдии. Докато при Прокурорския съвет нещата са малко по-различни, с оглед функциите, които изпълняват прокурорите. Там стандартът е членовете, избрани от обществената квота, да имат мнозинство, именно ,за да гарантират един обществен контрол върху работата на прокуратурата, без разбира се, обаче, да имат възможност да влияят върху конкретни производства. До голяма степен това да намалим политическото влияние, зависи от конституционните норми, след това – от разпоредбите в Закона за съдебната власт и може би Закон за прокуратурата, но от друга страна, зависи и от съответната парламентарна практика. И дано 49-то Народно събрание да покаже, че се е поучило от грешките в миналото и за тези постове, за тези органи – ВСС, Прокурорски съвет, Инспекторат, другите регулаторни органи, да избира представители, които не са партийно обвързани, защото за тези органи професионализмът, партийният неутралитет е изключително важен за тяхната ефективност, пък и да се ползват с обществено доверие", добави Йорданова.
По думите и, няколко са мерките в реформата, които се предвиждат във връзка със статута на главния прокурор. Първата е, той да не осъществява контрол за законосъобразност на действията на всеки един от прокурорите в България.
"Освен това предлагаме да се отмени член 126, алинея 2 от Конституцията на Република България, която всъщност даваше възможност и поставя главния прокурор на върха на една пирамида с правомощия да се меси във всяко едно елементче, във всяка една тухличка, която формира тази пирамида. Ограничаваме функциите на прокуратурата като такава, като така ние я свеждаме максимално, само в рамките на наказателното производство и в много ограничен брой случаи извън това. Също така ние предлагаме мнозинството в Прокурорската колегия да бъдат членове, избирани от Народното събрание. А членовете на Прокурорския съвет, които работят вътре в прокуратурата и следствието, да бъдат малцинство. Има предложения, които изцяло децентрализират прокуратурата, т.е. прокуратурата, както е било и предложението в проекта на Конституция от 1991 г., да бъде при съдилищата, които разглеждат наказателни дела, или общите съдилища. Така че има поредица от мерки, които в своята съвкупност ще ограничат, ще променят коренно статута на главния прокурор и той няма да бъде повече тази всемогъща, безконтролна институция", обясни още
Надежда Йорданова.
Бившият правосъден министър обобщи, че има разговори по детайлите, като се предвиждат няколко линии на изменение в Конституцията. Едната е ограничаване на правомощията на главния прокурор. Има разговори по детайлите, дали да се запази възможността главния прокурор да издава методически указания по прилагането на закона, общи, свързани с уеднаквяване на практиката, а не по конкретни дела или пък тази функция да се даде на прокурорския съвет. Дали да се запази известна централизация на прокуратурата, или да няма такава. Освен това, главният прокурор дали да бъде член на прокурорския съвет, или да не бъде. "Има висока степен на съгласие да бъде разделен ВСС на две. ВСС, който отговаря само за съдиите и прокурорски съвет, който да е кадрови орган на прокурорите и следователите. Във ВСС да имат мнозинство съдиите избрани от съдии, който е международният стандарт, като една от гаранциите за независимост на съда. Дали вътре да бъдат като членове председателите на върховните съдилища или не е въпрос на дебат. Как точно да бъдат структурирани, от гледна точка на обществените квоти, т.е. дали да се самоограничи парламента в прокурорския съвет да бъдат избирани действащи прокурори от страна на Народното събрание или не, всичко това е повод за дебат. Около индивидуалната конституционна жалба, разговорите са относно това, какви все пак гаранции да бъдат предвидени така, че да не се затормози прекалено Конституционния съд и да не се превърне в един редови първоинстанционен съд.
Цоня СЪБЧЕВА