Един евентуално изпратен чуждестранен военен контингент в Украйна трябва да има определена мисия, ясен мандат, дефиниран с точност. Той може да бъде три вида, според поставените му цели - мироопазващи части, прикриващи или възпиращи сили. Това заяви бившият министър на отбраната
Ангел Найденов в студиото на NOVA.
"Когато се говори за мироопазващи части, следва да има споразумение за прекратяване на военните действия. Очевидно те се разполагат по фронтовата линия, за да разделят враждуващите страни, с оглед самоотбрана. Струва ми се, че замисълът е за по-скоро за т.нар. "прикриващи сили" с численост от около 30 000 души, разположени в големи градове или обекти от критичната инфраструктура на Украйна - по-далеч от фронтовата линия. Те ще отразят военно нападение в случай на агресия, но не предизвикват опасения за нападение заради малкия си брой. Друг вариант са т.нар. "възпиращи сили", които имат задачата да отразят и променят баланса на силите на място. Те разполагат с тежко въоръжение", обясни военният експерт.
Припомняме, че депутатите приеха декларация, в която се изразява позицията на 51-вото Народно събрание за неучастие на български въоръжени сили във военни действия на територията на Украйна. Според него документът удовлетворява очакванията и разсейва страховете на групите, които са се опасявали, че български войници ще бъдат пратени в Украйна. "В нея обаче се подчертава, че има възможност, ако бъде решено в рамките на организациите, в които страната участва, България да бъде част в операция в Украйна. НАТО и ЕС обаче изключват изпращането на военен контингент от мироопазващи части в раздираната от военни действия държава. При ООН е необходима резолюция на Съвета за сигурност, но Москва е заявила не приема участието на чужди войски. Така че такава няма да бъде подкрепена. Освен това не бива да се забравя, че мироналагаща и мироопазваща мисия са две различни по дефинициите си неща", заяви още Найденов.