От 23 до 25 август 2016 г. екипи на двете институции провериха 304 търговски обекта в областните градове. От 391 проверени продукта, при 299 липсват техническите параметри за енергийна ефективност в инструкцията. От всички проверени продукти - 3 са без СЕ маркировка, за което са съставени актове и са спрени от продажба. Още 2 акта са съставени за липса на инструкция на български език и за липса на наименование и адрес на производител. Глобите са на стойност от 1 000 до 5 000 лв. При останалите 82 продукта е даден срок за отстраняване на несъотвествията. Ако той не бъде спазен - следват актове и глоби.
Миналата година бойлерите бяха проверявани по отношение изискванията на две приложими наредби НСИОСЕСПИОГН и НИУЕЕО. От проверените 134 броя бойлери тогава, основните несъответствия бяха свързани с липса на текстове, изисквани по НИУЕЕО. Към несъответстващите продукти бяха предприети коригиращи действия. За установените нарушения на законодателството бяха издадени актове и наложени глоби. На основата на анализа на резултатите от миналогодишната проверка, ДАМТН предприема сегашната кампания, която е и с информационна насоченост.
"Тази година проверяваме дали в инструкцията за монтаж са упоменати оторизираните сервизи, които трябва да поставят и поддържат тези съоръжения и съответно - да поемат отговорност за тяхната изправност. Причината за фрапиращите три инцидента с избухнали бойлери през миналата година, като при единия имаше и смъртен случай, е неправилното свързване с тока, тоест, неправилен монтаж", каза Мирослав Йотов (главен директор на Главна дирекция "Надзор на пазара" към ДАМТН), който заедно с екипи от специалисти на ДАМТН и КЗП участва в проверките на търговските обекти. "От 60 до 90 лева струва монтаж и демонтаж с гаранция от 5 до 10 год., като монтажът се заплаща отделно от цената на бойлера, но след това поддържането е безплатно. Търговската гаранция може да отпадне, ако бойлерът не е монтиран от правоспособни техници", уточни още Мирослав Йотов.
Обект на проверката беше и наличието на СЕ маркировка, която показва, че продуктът е изпитан и отговаря на европейските изисквания. Липсата на такава маркировка се наказва с глоба от 250 до 1000 лева за първо нарушение, а при системни - от 500 до 1000 лева. Екипите на ДАМТН и КЗП проверяваха и за наличието на информация за енергийна ефективност. Липсата на енергийни етикети се наказва с глоби от 500 до 3000 лева.
Основни правила за безопасна работа и експлоатация на електрически бойлери:
1. Преди монтиране и пускане в действие - запознайте се с инструкцията за монтиране, свързване и употреба на уреда.
2. С цел поемане на гаранционното обслужване, монтирането и свързването към водопроводната инсталация трябва да се извършва от правоспособни лица (от посочените от производителя/вносителя в гаранционната карта сервизи).
3. След присъединяване към водопроводната инсталация е задължително свързването към електрическата инсталация да се извърши от правоспособни лица (от посочените от производителя/вносителя в гаранционната карта сервизи).
4. Уредът да не се монтира в помещение, където може да бъде изложен на замръзване.
5. По време на експлоатация да се спазват стриктно посочените в инструкцията изисквания
6. При възникване на технически проблем уредът да се изключи от електрическата мрежа и задължително да се ползват услугите на оторизиран сервиз.
7. В райони с варовита вода се препоръчва веднъж годишно да се извършва почистване на котления камък от оторизиран сервиз.
8. При почистване уредът да се изключи от електрическата мрежа.
9. Задължително е да се проверява периодично изправността на предпазния клапан за гарантиране безопасната работа на цялата система.
Паралелно с проверките, на клиентите и проверяваните бяха предоставени над 7 000 информационни брошури с основните правила за безопасна работа и експлоатация на електрически бойлери, изготвени с подкрепата на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ).
Кампанията е свързана и с реализирането на проект "EEPLIANT Съответствие на продуктите с изискванията за енергийна ефективност 2014", изцяло финансиран от Европейската комисия. В него България е представлявана от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и от Комисията за защита на потребителите. В проекта участват още 12 органа за надзор на пазара от Австрия, Белгия, Дания, Германия, Литва, Малта, Холандия, Полша, Словения, Швеция и Обединеното Кралство. Целта на проекта е да спомогне за постигане на планираните икономически ползи и ползите за околната среда на Директивите за енергийно етикетиране и екодизайн, посредством увеличаване равнищата на съответствие на продуктите с тях. Координаторът на проекта е PROSAFE - организация с идеална цел, която обединява служители за надзор на пазара в Европейския съюз.