Намаляват лихвата по просрочените задължения?

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 17.01.2025 г., и изразява категорична си подкрепа за него.  

Припомняме, че подобен законопроект беше внесен и приет на първо гласуване от 48-то Народно събрание задължения, договори, лихви.

Законопроектът съответства напълно на духа и буквата на Директива на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (чл. 2, Определения, 6. "законна лихва за забава на плащане“ означава проста лихва за забава на плащане при процент, който е равен на сумата от основния лихвен процент и най-малко осем процентни пункта;), и е от важно за българските икономически оператори и за гражданите значение, защото количествено уеднаквява размерите при определяне на законна лихва за забава на плащане с тези в повечето (почти всички) европейски държави.

Сегашното положение, определя годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта поставя българските предприемачи и граждани в по-неконкурентни и по-неблагоприятни условия, съизмерено с другите европейски държави, което не почива на никаква, най-малко на икономическа логика. По този повод трайната позиция на АИКБ винаги е била в националното ни законодателство да не се приемат норми, които не се изискват или пък са по-тежки от следващите от общите норми на Европейския съюз, а ако такива вече са приети – да бъдат приведени в съответствие с необходимите/минималните изискванията на правото на ЕС.

Към момента Българската народна банка е определила основен лихвен процент в размер на 2.95%, което прави законната лихва от 12.95%. Настоящата законна лихва значително надвишава пазарните нива, като е над 5 пъти по-висока от средните лихвени проценти по банкови кредити, които варират между 2.5% и 3%. Този непосилен размер на законната лихва представлява прекомерно наказание за длъжниците, изпаднали във финансово затруднение, особено като се има предвид, че наличието на публични задължения често е пречка за получаване на банково финансиране, което би могло да послужи за погасяване на тези дългове. Подобна ситуация създава допълнителни трудности за икономическите оператори и гражданите, затруднявайки възможностите им за финансово стабилизиране и погасяване на задълженията към фиска.

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 17.01.2025 г., решава тези проблеми, което, дори само по себе си, е достатъчно за нашата безусловна подкрепа, която предвид факта, че голямата част от комисиите на Народното събрание не са конституирани, моля да бъде доведена до знанието на всички народни представители.