Според поета Недялко Йорданов България ще клекне пред исканията на РС Македония. Той също така дава пример с една от най-безсрамните фалшификации в Скопие, която цели да насажда омраза към българите:
Позволявам си да напиша това кратко изявление, защото съм силно разтревожен от политиката на сегашното българско правителство, начело с Кирил Петков. Съвсем ясно е вече, че той иска да ни подготви да клекнем пред македонистите, които фалшифицират безсрамно нашата история вече толкова време и които са напълнили учебниците на малките македончета с постоянна антибългарска пропаганда.Не искам да се спирам на стотиците лъжи и фалшификации, които с омерзение съм чел по македонските вестници и списания.Ще покажа само един пример, който е достатъчно красноречив.Още като студент по българска филология пазех една безкрайно скъпа за мене книга, купена от антикварната книжарница на площад "Славейков“. Тя се казва "Български народни песни събрани от братя Миладиновци“. Абсолютна библиографска рядкост.Ето как са я издали днес македонските шовинисти. Абсолютно светотатство е да смениш корицата на сборника и да го наречеш "фототипно издание".Това нагло премахване на думата "Български“ е толкова елементарно и вулгарно, както цялата днешна политика към българската ни история.На 8 март 1912 г. племенникът на братята – Климент Миладинов изпраща писмо-декларация до Стружкото учителско дружество, с което подарява къщата на Миладиновци на Стружката община. Под влияние на писмото на дружеството от 15 февруари той пише: "То ми дава хубавия случай да видя, че съгражданите на великите мои чичовци са въодушевени от мисълта да дадат един реален израз на оная почит, която ние българите дължим за увековечаване паметта на двамата борци за българско самосъзнание“.Събитията, които последват, довеждат до откъсването на Вардарска Македония от България и заграбваното ѝ от Сърбия. През 1925 г. на 26 юли (5 август, нов стил) домът на братя Миладинови случайно изгаря до основи.В последния туристически македонски справочник се показва новопостроената къща музей "Братя Миладинови“ като едва ли не тяхна родна къща. А ето как е изглеждала тя.Не ми се говори за вулгарното издание на македонски език на "Илинден“ на Димитър Талев, или за фалшификациите с Гоце Делчев и Яне Сандански.Бях в Македония преди 25 години на литературна вечер във Велес. Срещах се с обикновени граждани, които с трогателна любов говореха за България и за българските си сънародници. Така беше и преди 20 години в Охрид.Днес разбирам, че това вече не е така. За тези години в така наречената Северна Македония официално се насажда омраза към България и българите.Това не може да се забравя и да се оставя на времето, което да решава, а ние да вкараме Северна Македония в Европейския съюз по американско нареждане."Киро“ и "Димитър“ вчера демонстрираха махленска близост, за да подготвят наивниците, че в края на краищата всичко ще се оправи щом вече бъдем заедно в Съюза.Трябва да се промени коренно отношението на нашите сънародници към България и българската история и само тогава те да получат нашата подкрепа.Преди няколко години написах едно стихотворение и ми се иска да ви го покажа.МАКЕДОНИЯ
Както и да се наричаш, мила моя, вироглава...Аз безкрайно те обичам – странно... именно такава...Ти – капризната сестричка... Ти – добрата ни надежда...Същият език... И няма нужда да ни се превежда...Бяхме си едно семейство... Всички заедно събрани.Колко празници... И песни... Колко битки... Колко рани...Още ни боли... И помним ослепените ни войни...Робството... И колко века... Тежки... Трудни... Неспокойни...И ти, свидната сестричка, никога не се боеше.Бой... Въстания... Погроми... Храбро пушката държеше.Носехме със теб на смени новото свободно знаме...Ти, родилката на Гоце и кърмилката на Даме...Ето, случи се... Порасна... Някой се почувства длъжен...Доброволно ли?.. Не зная... Пожела да те омъжи.Може и да е нормално... Мисия... Но толкоз късна...И от нашето семейство най-внезапно те откъсна.Някой много му се иска свойте братя да забравиш...И наивно още смята, че с това ще се прославиш.Кой бе този Някой... Никой не го помни вече кой е.Нищо... Правото на избор си е безусловно твое...Все пак искам да запомниш... В трудни дни... И без да питаш...Пак на своето семейство... Бивше... Можеш да разчиташ...