Никола Янков: Проектобюджетът е инерционен, разточителен, отразяващ философията на последните четири години

Проектобюджетът е инерционен, разточителен, отразяващ философията на последните четири години. Проевро бюджет би бил бюджет с нулев дефицит, с ограничени разходи за държавни заплати, със сериозна административна реформа и съкращения в администрацията в рамките на 25-30% и елиминиране на всякакви ценови субсидии. Това каза Никола Янков – старши сътрудник в Центъра за изследване на демокрацията, бивш заместник-министър на икономиката и на транспорта, в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.  

Според него отказът на Европейската комисия да изплати втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост няма да се отрази на бюджета за 2025 г.

"За да расте българската икономика са необходими инвестиции от порядъка на 30% от БВП, което е над 60 милиарда годишно. Няколкостотин милиона плюс-минус, свързани с ПВУ, не би трябвало да се отразят на растежа като цяло. Бюджетът има доста по-големи въпросителни от тези пари, свързани основно с приходната част, със завишените очаквания за събиране на ДДС. В него не се виждат никакви реформи по отношение на разходната част. Виждаме увеличени заплати на държавни служители, увеличени пенсии, субсидии на цени на тока, нулеви реформи в държавната администрация. Само увеличаване на разходите и никаква реформаторска политика с цел консолидиране на фиска“, коментира Никола Янков.

Според него правителството трябва да концентрира разходите приоритетно за сектор "Отбрана“.

"Това е най-големият проблем в момента на региона и на България в частност. Такава философия в този бюджет обаче не се вижда. Вижда се инерцията от бюджетите на Асен Василев със заплати, пенсии и субсидии на тока на калпак, което не е социална, а антисоциална политика, защото по този начин финансираме най-богатите българи“, смята експертът.

Капиталовата програма по думите му е буферът на бюджета. В нея са заложени между 12 и 15 милиарда лева.

"Тези цифри са нарочно там, за да може ако не се случат пожелателните приходи от увеличаването на ДДС, да се компенсират с отлагане на капиталовите инвестиции на ниво държава и общини, което ще бъде жалко“, обясни Янков.

Бюджетът предвижда 2,5-3% ръст на БВП, което по думите му не кореспондира с очакването за нарастване на приходите от ДДС с над 30%.

"Има логическо несъответствие между очакванията за много големи приходи от ДДС и скромния икономически ръст, който се предвижда. Поради ниските темпове на капиталообразуване не очаквам този бюджет да стимулира силен икономически растеж.

Това би било резултат от частни инвестиции в публичната инфраструктура. Такива мерки обаче не се виждат в бюджета. Другото, което може да помогне за икономическия растеж в България, е привличането на преки чужди инвестиции и приватизация на големите държавни компании в енергетиката, които са декапитализирани, защото в последните няколко години източихме 5 милиарда лева от тях, за да финансираме бюджетни дефицити“, допълни Никола Янков.