Тази година летният туристически сезон официално се открива под патронажа на президента
Румен Радев на 17 май в Несебър. Поводът е, че през 1983 г градът влезе в ЮНЕСКО. Старинният град беше застрашен да отпадне от последния доклад на организацията, но Слава Богу миналата година това не се случи, припомни в "Денят на Фокус" по
Радио "Фокус" д-р Мартин Захариев, заместник-председател на Националния борд по туризъм.
Градът трябва да представи план за опазване, а срокът за влизането му в действие е 18 месеца, считано от срещата в Рияд миналата година. Началото на летния туристически сезон от гледна точка на официално откриване беше на 21 май през 2023 г. в "Св. Константин и Елена".
По думите му и тази година великденските празници съвпадат с Гергьовден и туроператорите и хотелиерите ще се опитат да отворят сезона по-рано, около 1 май. "От много години се правят такива опити, за да работят по-продължително в туристическия бранш, но това са сметки без кръчмар.Времето е съществен фактор за откриването на летния сезон, а ние не можем да предвидим отсега какво ще бъде то в началото на май", поясни д-р Захариев.
"Увеличени ще бъдат цените вследствие увеличаването на минималната работна заплата у нас, вдигането на цените на енергоизточниците също е фактор за това. Тези тенденции обуславят съвсем логично да се повишат цените на туристическите услуги с между 10 и 15%. Това е нормално с оглед инфлацията, каза още д-р Захариев. В Гърция, Китай, Съединените щати туризмът също се оскъпява - това е световна тенденция и туризмът не е изолиран случай", подчерта д-р Захариев.
Той посочи, че резервациите са динамична величина, която не позволява да се правят сериозни изводи за предстоящия сезон. "Не всички туристи взимат в аванс решение предварително къде да почиват, макар че, ако гоп равеха, можеха да си спестят известна сума при ранна резервация", подчерта д-р Мартин Захариев.
Зам.-председателят на Националния борд по туризъм каза, че България трудно разработва дестинации от трети страни и причината е лошата политика на Министерство на туризма. "Ниското финансиране не позволява да привлечем не само туристи от нови държави, но и по-платежоспособни туристи от по-висока класа. Голям въпрос пред сектора е недотам добрата свързаност - липсва достатъчен капацитет самолетни превози, които да превозват с чартъри туристи до България. Това вече е световен проблем, защото авиационната индустрия се възстановява много трудно след пандемията. Чартърите се насочват към държави с по-дълъг летен сезон от нашия, например Испания, Турция, Гърция. Тези държави получават и държавна помощ - нещо, което България в момента не прави и не си позволява", подчерта д-р Мартин Захариев.
Проблемът с работната ръка е сериозен, особено с нискоквалифицирания персонал. Наемат се работници от Бангладеш, Киргизстан, Узбекистан и др. "Законът позволява тези работници да устанат у нас до 90 дни годишно, а ние се борим да удължим летния сезон. Битката на сектора е сезонът да е увеличи до 180 дни. Законът престоява в Министерски съвет от много време, внесен в Парламента, но виждате, че политическите обстоятелства правят така, че той в момента да не е в дневния ред на политиците", каза още д-р Захариев.
"Постиженията на върховата 2019 г за туризма ни, в която имахме 5 милиона туристи, трудно ще бъдат достигнати. Сложна е и геополитическата ситуация, България е незабележима на международната туристическа карта заради изключителните маркетингови усилия на други държави да се изтъкнат. Четвърта поредна година нямаме видеоклип, който да представя България като дестинация! Албания се превръща в перла на Западните Балкани с ръст около 30% на туристопотока за миналата година. Гръцкият ръст е около 25%. България остава с някакви 4-5% ръст за 2023 г и това е притеснително", завърши д-р Захариев.