Със свое решение Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) установи, че българските власти са нарушили правото на личен и семеен живот (чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека) и на недискриминация (чл. 14 във връзка с чл. 8 от Конвенцията) на ромите, които в началото на 2019 г. бяха прогонени от пловдивското село Войводиново, съобщиха от БХК.
Прогонването бе провокирано от сбиване на 6 януари 2019 г. следобед на улица в селото. Двамата братя Асен и Борис Пакетови от местната махала пребиват 33-годишния командос Валентин Димов, защото им направил забележка за неправилно пресичане. В резултат той бе хоспитализиран за няколко дни. Извършителите бяха незабавно арестувани, обвинени и в началото на април 2019 г. осъдени на различни срокове условно лишаване от свобода.
Инцидентът предизвиква гняв сред местните жители, които в 18:00 ч. на същия ден се събират на протест в центъра на селото. Групи от Пловдив също се присъединяват към протестните действия. Полицията и жандармерията от Пловдив пристигат на място, за да осигурят обществения ред.
Протестиращите обикалят из улиците на селото, скандирайки антицигански лозунги. Около 22:00 ч. кметът на селото отива в ромския квартал и казва на всички роми да напуснат селото веднага. Няколко обитатели на ромския квартал повикват таксита от Пловдив, както и близки с автомобили, и напускат в паника. Някои от обитателите не успяват да се изнесат, скриват се в къщите в квартала и напускат селото през следващите дни.
Общо около 100 роми напускат селото и оставят ромския квартал изцяло необитаем. Напусналите включват, наред с другите, бременни жени, деца, възрастни хора и хора с увреждания. Те намират временен подслон при роднини, приятели, в бараки и изоставени постройки в Пловдив, в населени места в близост до Пловдив, а някои са принудени да отпътуват до населени места, които са на 300 и повече километра от града. Някои от напусналите са принудени да променят местопребиваването си неколкократно в търсене на подслон.
В следващите дни протестите във Войводиново продължават с изрични искания за трайно прогонване на всички роми от селото и за разрушаване на техните домове. В хода им участниците скандират расистки лозунги. По време на кулминацията на протеста на 11 януари 2019 г. в него вземат участие много бивши и настоящи военни, колеги на пострадалия, както и над 100 фенове на различни футболни клубове.
Събралите се отправят критики към кмета на Район "Марица“, че "не се предприемат решителни мерки срещу циганския произвол“. Два дни след инцидента, на 8 януари, заместник министър-председателят Красимир Каракачанов от партия ВМРО-БНД посещава селото. Там той разпорежда незабавно "разчистване“ на незаконните постройки във Войводиново и заявява: "Циганите в България станаха изключително нагли и търпимостта на българското общество се изчерпа“. Впоследствие всички постройки в ромския квартал са обявени за незаконни и подлежащи на премахване.
Преди това със заповед на кмета на Район "Марица“ са прекъснати водоснабдяването и електричеството в тях.
В решението си ЕСПЧ отбелязва, че тълпата е скандирала "мангали“ и "мърши“; че е имало поне един лозунг с надпис "Тук е България, а не Цигания“; че интервюирани от медиите протестиращи са призовавали етническите българи да се обединят и да вземат нещата в свои ръце, ако властите не изпълнят исканията им; че сред протестиращите са придошли и много футболни запалянковци от други населени места, скандиращи "Нека кажем "не“ на циганското беззаконие“; и че на 11 януари 2019 г. група български академици изпращат до властите отворено писмо с подкрепа за действията на вицепремиера Каракачанов.
На жалбоподателите са присъдени общо 109 000 евро като обезщетения за неимуществени вреди, както и 9000 евро за разноски по делото. Пред съда жалбоподателите бяха представлявани от Българския хелзинкски комитет (БХК).
"Този случай е ужасяващ пример за това колко стихийни са антиромските настроения в българското общество и колко склонни са българските власти да се съобразяват с тях, вместо да им противостоят“, коментира адв. Диана Драгиева от програмата за правна защита на БХК.
"Съдът в Страсбург изрично се позовава на колективната безотговорност на широк спектър институции от изпълнителната и съдебната власт по случая. Това е крещящ пример за неравенствата в защитата, която българската държава предоставя на гражданите си“, допълва тя.
"В решението си ЕСПЧ установява много сериозни пропуски в работата на съда и на прокуратурата“, коментира Красимир Кънев, председател на БХК. "След като е установено нарушението очакваме прокуратурата да разпореди разследване и да предприеме необходимото за ангажирането на наказателна отговорност на виновните“, допълни той.