Партия от семейството на ЕНП да състави кабинет с хора, които се въргаляха по турската граница, ще е върхът на европейската политика. Това ще е най-голямото усилие на Борисов преди третия му мандат. Това съм написал през март 2017 година и съм питал дали си заслужава усилията за кабинет с патриотите. Но всички, на които демокрацията нищо не е отнела тогава се молеха Борисов да забърка поредната си магия. Е, забърка я с цената на огромни компромиси.
Ако Каракачанов, Сидеров и Симеонов са патриоти, какви са останалите български граждани – антипатриоти, полуидиоти или пълни нещастници. Сигурно е така, тъй като неприлично дълго търпят тези тримата да узурпират патриотичните чувства на българина, а са най-обикновени политически търгаши с патриотарство. Така пък съм се възмущавал през февруари 2018 година. Защото тази троица вече действаше като рекьорска банда и шепнеше на Борисов за стабилност, както му се беше увесила на гърба.
Смятах, че не е сериозно Борисов да прави кабинет с тези хора. Смятах, че подобен избор не съществува и компромисът е грандиозен. Някъде по това време обаче левият екстремист Александър Симов се изцепи, че с удоволствие би се изпикал върху паметниците на репресираните от комунизма и компромисът взе да изглежда поносим. А и президент вече беше
Румен Радев, стъкмил първия си служебен кабинет.
Все пак се надявах, че патриотите заслужават да получат подходяща доза от лекарството, което си просят – предсрочни избори.
Нищо лошо в едни предсрочни избори, колкото и да ни плашат с тях. Нищо лошо, ако докато ги правим, на власт не е
Румен Радев със служебно правителство. Главният опозиционер в държавата вече се закани да разкатае фамилията й, ако отново има тази възможност. При първия си опит беше достатъчно страхлив да признае, че червеното знаме родило го е, но вече е забил байряка на БСП в кабинета си и не го крие.
Сега вече съм склонен да гледам всеки ден как Волен и Валери се хващат за гушите, ритат се между краката и да слушам скимтенето им. Нямам нищо против да изтърпя и Каракачанов с неговите бръмбари за казармата. Дори Волен може да си дрънка на воля за Крим и вечната дружба с Русия – едно дрънкало по-малко или повече, все тая.
Борисов пак ще ги погали по главата и ще им каже, че без тях държавата кучета я яли. Ще го направи, колко му е, те това искат. Ако значимостта на българските патриоти е да ги галят по главата, защо да не го понесем.
В противен случай типове като Сашо Симов ще си пикаят където искат и ще ни учат на морал. Представете си и“моралните стожери“ Корнелия и
Румен Радев с реална власт. Боже, опази патриотичните игри!