Ако някой очаква, че ще приеме закон, цените ще паднат с 20% и всичко ще е както преди като избор на стоки и разнообразие, това няма как да се случи. Това каза Петър Ганев – старши изследовател в Института за пазарна икономика, в предаването
"България, Европа и светът на фокус" на
Радио "Фокус".
Проектът на закона за вериги на доставки на земеделски продукти и храни си поставя за цел по-справедливо заплащане на производителите, равен достъп на определени стоки в търговските вериги и регулация на надценките на търговеца. Резултатът ще е по-високи цени за потребителите и по-малко стоки, смята икономистът. "Тези цели са абсолютно различни като механика и взаимодействие. Първите две от тях предполагат не по-ниски, а тъкмо обратното – по-високи цени за потребителите. Струва ми се, че резултатът от цялото това объркване едва ли ще е добър. Не мисля, че 20% спад е реалистичен – това е все едно да премахнем ДДС ставката. Най-вероятно ще има малко по-малък избор на стоки", обясни той.
В някои категории хранителни продукти стоките и в момента са с преобладаващо български произход – до 80-90%. При месата обаче мярката ще доведе до силно ограничаване на избора за потребителите, смята Ганев.
С проектозакона държавата прави опит да влезе в бизнес взаимоотношенията между търговците, доставчиците и производителите. "Това, че се влиза в тези взаимоотношения, може да има обратен ефект. Практическото прилагане на този текст ще бъде изключително сложно. Имаме примера с хляба – самите институции отказаха да прилагат текста, тъй като той беше невъзможно написан“, припомни Петър Ганев.
Според него законът може да бъде използван и като "бухалка". Очакванията му са за множество промени при неговото приемане. "В известна степен той има дискриминационен характер, тъй като се отнася само за големите търговски вериги. Много е трудно да се обясни защо за един магазин има регулация на надценката, а за друг няма, при положение че и двата продават едни и същи стоки. Това много трудно би отговорило и на европейски норми, така че не съм много убеден, че този законопроект ще стане реалност", обясни Ганев.
Регулациите биха могли да създадат проблеми и на самите производители, предупреди той. "Техният достъп до големите вериги може да стане още по-труден, тъй като когато се регулира начинът, по който влизаш във взаимоотношения между търговеца и производителя, фиксират се надценки, правила за реклами и промоции, това може да доведе до нежелание да се работи с широк набор от български доставчици, тъй като е сложно регулирано. Веднъж изпълнили тази граница от 50%, която за много стоки така или иначе е изпълнена, защо търговците да прибавят още български доставчици, които държавата регулира толкова тежко, като може да потърси алтернативна стока", обясни икономистът.
Идеята за разкриване на държавни магазини в пощите според него е неосъществима. "Струва ми се, че от гледна точка на бюджета това е по-скоро пушилка – да се занимаваме с въпроса дали пощите ще продават хляб вместо да се занимаваме с въпроса защо 4 милиарда отиват в ББР, а близо 3 – в Българския енергиен холдинг. Може да се отворят четири-пет магазина, те да продават някакви стоки и да се каже "Ето, отворихме, направихме нещо". Но ако въпросът е дали това ще повлияе по какъвто и да е начин на пазара, на цените, на надценките, на начина, по който се прави бизнес – по-скоро не. Това е изцяло политическо заиграване с публичен ресурс, с парите на всички нас и показване на сила – в случая от
Делян Пеевски", коментира икономистът.
Ръстът на цените може да се повлияе единствено при максимална конкуренция и механизми за коопериране на български производители, подчерта Генев.