Цените у нас са се увеличили не заради еврото, те са се увеличили от 2022 година поради други причини – ковид,  цени на газ, ток и др. За тези пет години инфлацията е около 40% и накрая цените останаха трайно високи, но в един несправедлив непазарен вид. Нашата неперфектна пазарна ситуация единствено може да я регулира главният регулатор – КЗК. Очакваме, където има концентрация, където има господстващо положение или евентуално картелни образувания, законът дава правомощия – КЗК да се намеси час по-скоро. Тогава – няма да се уморя да повтарям, хората ще видят, че цените са несправедливо високи.

Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров, който е и зам.-председател на ИСС от групата на работниците, по време на Регионалната дискусия на ИСС "Ефектът на еврозоната“. 

Той допълни: “Не може кравето сирене на стоковата борса да е 11,63 лева за килограм, а в търговските вериги да е със средна цена 19 лева. 70% надценка не е пазарна, някой някъде нещо прави по веригата. Докато това не се промени, докато няма санкции от регулатора и въздействие върху цените надолу, при тези стоки и услуги, които не са пазарни, хората ще имат тревоги. Очакваме навременна намеса на регулаторите и държавните органи и новини до две седмици по темата, за да се наложи ред на пазара. Някои цени, които са изкривени, трябва да се върнат, където им е пазарното ниво, а то трябва да е до 20-30% – от стоковата цена на едро до търговската мрежа“.

Президентът на конфедерацията припомни, че КНСБ прави наблюдение вече четвърти месец на 21 стоки и услуги, от първа необходимост, в 600 търговски обекта в страната – малки и големи – в общо 81 общини.

"Изникват много въпроси, които трябва да се поставят в реално време, апелирам и гражданите да подават сигнали и търговците да видят, че има потребителски контрол. Най-големият регулатор на пазара е потребителят“, подчерта той.

По думите му няма причина трудови договори, както и такива за наеми, да бъдат променяни заради въвеждането на еврото.

Димитров апелира също така да се помисли в посока прецезиране на сайта за цените на КЗП: kolkostruva.bg.

Лидерът на КНСБ посочи  също, че сега е времето и мястото въпросите за еврото да бъдат сложени на масата, за да стане преходът към него плавен и управляем, в полза на хората, предвид и факта, че той вече е необратим.

"Има човешки причини, заради които подкрепяме еврозоната. Ако вземем опита на Прибалтийските държави и Хърватия виждаме впечатляващ ръст на БВП и доходите на хората след присъединяването им“, обясни Димитров и допълни: "В Литва средната работна заплата вече е 2233 евро, което е нарастване 3 пъти от 714 евро при присъединяването. В Латвия и Естония ръстът е 2 пъти, но и това е значително по-ускорен ход от този в България. Ако следваме тази логика от сегашните 1326 евро средна заплата в България след 10 години тя трябва да се удвои и да достигне 2700 евро. Това е прогнозата, ако вземем динамиката в страните членки досега“, отбеляза Димитров.

Какви ще бъдат ефектите върху доходите и цените, както и какъв ще бъде контролът върху търговците, стоките и услугите, обсъдиха в тематичния панел КНСБ, НАП и КЗП.

Подобряване на инвестиционната среда, повишаване на икономическата стабилност, увеличаване на доходите и жизнения стандарт, равни начала за българските производители при износ в чужбина – това са само част от ефектите, които ще последват от влизането на България в еврозоната. В по-малките населени места средният и малкият бизнес ще имат по-добър достъп до инвестиции, което ще създаде и повече работни места. Най-големият риск в този процес е липсата на информация. Тези изводи и прогнози споделиха представителите на бизнеса, синдикатите, гражданските организации и институции по време на регионалната дискусия в Карлово.

"В последните години ИСС работи последователно по темата еврозона и е изразявал своята подкрепа към усилията на държавата в свои анализи и резолюции. Целта на регионалните дискусии, които организираме, е да дадем подробни разяснения за предстоящите етапи и да улесним гражданите в това да се информират“, каза по време на откриването на събитието председателят на ИСС Зорница Русинова.

"Мястото на България е в еврозоната. Ние сме в заключителния етап да станем член на голямото европейско семейство. Това ще даде големи възможности на бизнеса и съм убеден, че още през 2026 г. всеки един български гражданин и във финансово отношение ще бъде повече европеец. Проследявайки пътя на други държави, виждаме, че никоя от тях не е претърпяла загуби“, заяви кметът на Община Карлово Емил Кабаиванов.