Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
В последните дни бе направена първа, макар и малка стъпка в един дълъг и сложен политически процес. Истинската победа на протеста според мен ще бъде през пролетта на 2026 г., когато той успее да произведе поне три ключови обстоятелства. Това каза в интервю за предаването "Нюзрум" по Радио ФОКУС политологът Ивайло Илиев.

"На първо място – легитимна избирателна активност, която да разсее съмненията от предходните избори. На второ място – открит, свободен и демократичен изборен процес, вероятно по нови правила, за които вече се говори в планарна зала; ще видим дали ще има мнозинства за тях. И на трето място – адекватно и дългосрочно младежко включване и овластяване, което да осигури по-голямо представителство на протестиращите", обясни той.

"Този разговор изключва въпроса за партийните предпочитания към политическите субекти. Той е надпартиен, ценностен и, ако самият премиер Желязков осъзна думите си при оставката, протестът носи ценностен смисъл и има морален императив. Исканията на протестиращите са толкова разнопосочни, че не могат да бъдат сведени само до "протест на младите" или "протест срещу Борисов и Пеевски", добави Илиев.

Политологът изрази съмнение дали настоящото Народно събрание има достатъчна легитимност да извършва радикални промени: "Ясно е, че ще се разчита на тематични мнозинства – плаващи пясъци, които могат да родят всякакви "Франкенщайни“ в парламента. След изчерпване на мандатите парламентът на практика губи легитимност и не съм сигурен, че би могъл да реализира кой знае какви радикални реформи. Чуваме заявки за промени в машинното гласуване и избирателните списъци, но не е ясно какви мнозинства могат да ги подкрепят, за да удовлетворят исканията за свободни и честни избори."

По отношение на "адекватното и дългосрочно младежко включване" Илиев поясни: "За по-малко от месец наблюдаваме коренна промяна в обществено-политическата активност, не само сред младите. Доскоро говорехме за апатия и липса на интерес, дори за четиригодишен мандат на кабинета. Сега виждаме политизирани млади хора, заявки за по-висока избирателна активност и социално недоволство, което очаквахме. Числеността и профилът на протестиращите вероятно не са били толкова масови не само от 2013 г., а според по-възрастни колеги – дори от 1997 г. Недоволството остава надпартийно, разноцветно, искрено и гневно Властта осъзна, че това напрежение не може да се сведе до един или друг етикет."

Той подчерта, че младото поколение не е еднородно: "То включва различни социални и професионални групи – от активни участници в локални инициативи до международни състезатели в Олимпиади. Генерализациите за "ДженЗи" или "младите" са подвеждащи, тъй като сред протестиращите имаше и родители, участвали на събития през 1997, 2013 и 2020 г. Младото поколение не може да бъде единственият символ на протеста; социалното напрежение се натрупваше много преди тяхното активно участие."