Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Политолог посочи първия тест, който ще покаже тежестта на настоящото управление | ||||||
| ||||||
Г-н Смилов, вие като политолог анализирате политическата система, политическото поведение, как се обяснявате настоящите демократични политически процеси, на които ставаме свидетели у нас? Може би в по-общ план това, което се случва е - краят на един дълъг период, в който не можеше в България да се сформира устойчиво правителство. Не че това, което има в момента, е особено устойчиво, не че то се харесва от участниците в него, те си остават до голяма степен опоненти, но все пак видяхме, че за 7-8 месеца с наличието на все пак стабилно парламентарно мнозинство много неща могат да се свършат, и то важни за страната, включително конституционни реформи, два бюджета бяха приети. И всичко това носи позитиви и във вътрешнополитически, и във външнополитически план и неслучайно годината завършили с добрата новина около Шенген. През 2023 година народните представители, както и вие споменахте, промениха основния закон на България - Конституцията. Преди време, отново разговаряйки с вас по Радио "Фокус“, вие споделихте, че ситуацията е узряла за подобни промени в Конституцията. Но добри ли промени се случиха наистина? От моя гледа точка това, което става, е за добро. И то два са основните елемента, миналия път пак говорихме с вас. Едното е разделянето на двата съвета: На прокурорски и на съдийски висши съвети. Това така завършва идеята за автономия не съдийството. По отношение на прокурорите остават може би някои отворени въпроси, които ще бъдат повдигнати пред Конституционния съд – за размера на парламентарна квотата и т.н., но ми се струва, че това е все пак детайл. Дори част от реформата да бъде поставена под въпрос от Конституционния съд, общото в нея ще бъде утвърдено така или иначе. Сега, другата посока е намаляването на влиянието на президента при формиране на служебно правителство. Това за мен също е позитивно, защото именно в тоя период последните няколко години с множество служебни правителства под контрола на президента, стана ясно, че това не е алтернатива на парламентарната република. На практика това е един период, в който страната е в безтегловно положение, не могат да се приемат реформи. В тоя смисъл много добре е, че парламентът ще функционира и тогава, когато ще има предсрочни избори до сформирането на нов парламент, и след това вече президентът има ограничена дискреция или право на преценка при избора на служебен премиер, и в краен случай пак изборът може да опре до парламента. Това ми се струва, че е добро. Нищо от тези промени всъщност не засяга това дали България е парламентарна република или не, така че въпросът за Велико Народно събрание, който често се повдига, според мен неправомерно се поставя, и се надявам Конституционният съд да не използва такива аргументи. А има и други реформи в пакета, които са позитивни, като въвеждането на нещо като индивидуална конституционна жалба, т.е. отваряне на съда повече към гражданите, и други детайли, но тези две неща, които споменах в началото, ми струват достатъчни за да дадем като цяло позитивна оценка. В край на сметка това е началото на реална реформа. Тепърва трябва да бъдат изработени съдебни закони, които да отговарят на новия конституционен модел и тепърва трябва да бъдат избрани и хората. И тука вече е голямата задача на парламентарното мнозинство да покаже, че ще скъса и с някои от негативните практики от миналото, когато във висши органи на съдебната власт или регулатори се изпращат по-скоро лоялисти – хора, които преследват партийна логика, а не хора, които защитават обществения интерес. Споменахте няколко пъти думичката "алтернативи“. Ще продължим разговора в тази посока, защото знаем, вие от Центъра за либерални стратегии много често давате провокативни перспективи дори понякога за това, за правенето на политики изобщо у нас. Г-н Смилов, с вас говорихме за това какви промени бяха направени, може би съществени промени в политиката на България през изминалата година и как стартираме настоящата. Каква перспектива обаче вие бихте предложил за правенето на политика в България днес? Ето, видяхме едни нестандартни публицистични похвати като (не)коалиция, "сглобка“ у нас. Ами да. Всъщност това, което се случва, не се случва често и на други места. Макар че в Румъния, в Израел има подобни опита. Сега, на практика имаме нещо като голяма коалиция между двете основни партии, но тъй като те си остават опоненти се възприе ротационната формула. А и аз пак казах, че не е с всичкото скърцане и политически шум, който тя произвежда, все пак има и добри неща, които се случиха. Аз бих искал да отчленя тука фискалната политика: нали, няколко бюджета бяха приети – за изминалата година два бюджета бяха приети. Но по принцип последните няколко бюджета следват малко по-различна фискална политика от досегашната. Една от големите разлики е, че се правят т.нар. "напрегнати бюджети“, т.е. не са прави бюджет, който лесно се изпълнява през годината и накрая се натрупват едни излишъци от няколко милиарда лева, които бяха скоростно раздавани като коледен подарък най-вече на фирми, които са близки до властта. Тая практика беше прекратена и това е според мене добро. Другото е, че в България много дълго време социални плащания и най-вече пенсии бяха държани на ниски нива просто с така леко освежаване инфлационно. И това доведе до големи разлики в състоянието на хората, което може да бъде измерено. България нали по коефициенти като Джини, които мерят неравенство, беше вече с профила на неевропейска държава – ние минахме 40% и влезехме в групата страни, като Турция, Мексико. А сега с новата фискална политика има някакво догонване на доходите на уязвими групи. И това като цяло ми се струва, че създава дори по-добра бизнес среда, защото държава, в която имате голяма бедност, голямо социално разделение, тя не е и привлекателна и за бизнеса. Та това трябва да бъде отбелязано. Това ми се струва, че трябва да бъде запазено независимо от това каква формула ще се избере. И разбира се, тая формула, която имаме в момента, има и своите негативи. За някои от партиите, които участват в управлението, като ГЕРБ и ДПС, продължава да има така корупционни съмнения, част от лидерите им са в Списъка "Магнитски“ и прочие, и прочие. Очевидно тая ротационна формула не е най-добрият формат, в който тия съмнение да се изчистят. Сега надеждата е, че с конституционната реформа ще бъде рестартирана съдебната система, и да видим какво ще стане. Но този негатив според мен трябва да бъде отбелязан. Ротацията, която предстои, дали ще се случи не можем да кажем окончателно и да знаем какво точно ще предприемат родните политици. Бойко Борисов заяви, че министрите, които не се справят добре, ще бъдат сменени. Акцент в неговото изказване също така беше, че той няма да бъде премиер, имаше такива запитвания от колеги журналисти, и отбелязва, че трябва силите да бъдат съсредоточени върху структурите на самите партии, и че трябва да има жесток контрол, какъвто има според него досега. В геометрията, знаете, че ротациите карат нещата да опишат кръг около определен център, нали така? Имаме ли ясно определен център или той може да се измени предна такава ротация, ако се случи тя? Все пак ГЕРБ узряват до тая идея, че няма някаква толкова радикална промяна в ситуацията в страната, че да доведе до коренна промяна и в управленската формула. Те загубиха според мен доста време миналата година да се опитват да убеждават хората, че "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ не могат да се справят с властта нито национално, нито местно ниво, и че трябва да бъдат заменени от ГЕРБ и ДПС във властта. Сега, и на местните избори се оказа, че хората не приемат тоя аргумент. На практика ГЕРБ загубиха ключови градове, не се случи това измитане на "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“, което може би ГЕРБ са очаквали. Напротив, имаше дори пробиви в някои градове. Също така имаше големи атаки срещу бюджета. Помните: Какъв бил бюджетът, какъв дефицит ще произведе. Накрая оказа се, че нищо такова не се случи. За Шенген имаше намеци и прочие, и там има много сериозен пробив, за който можем да говорим. Т.е. това е реалната ситуация. И тука Бойко Борисов просто казва, нали, забравете идеи, че мисля, че Радо Чолаков беше споменал, че Борисов ще бъде премиер, и прост – те просто бяха някакъв вид вътрешнопартийна интрига – това няма да се случи, ще има ротация. Това управление има хоризонт поне до европейските избори. Ротация ще има, и ако си спомняте тука каква беше първоначалната уговорка, тя е, че може да има смяна на министри, и то някакви министри ще бъдат сменени, защото най-малкото нали Денков би искал да поеме ресора в образованието е т.н. Така че безспорно е също, че някаква смяна на министри ще има, но това не означава, че има някаква радикална пък промяна и ще видим… Т.е. центърът и фокусът ще бъде един и същ? Да. Че ще има някаква радикална промяна и ще видим нещо съвсем различно. Разбира се, ако нещо много непредвидено не се случи, което също е възможно, защото за догодина трябва да кажем това, че България ще бъде силно зависима от развитието на международните процеси: на войната в Украйна, избори тук-там. Така че и това също трябва да се вземе в предвид. Но ако нещата вървят такива, каквито са, и особено до европейските избори, ми се струва, че това е логиката. Да, ще има някаква смяна на министри, на тя няма да е радикална. Г-н Смилов, новогодишната реч на президента Румен Радев, няма как да не я споменем, знаем, че тя се коментира, анализира дълго време независимо кой е начело на държавата, държавния глава искам да кажа. Какъв ефект обаче имаме при Румен Радев, какъв президент видяхме в празничното му обръщение? Това, което за мен беше позитивно, е, че речта му беше по-обрана отколкото някои от неговите изказвания наскоро. Той си позволяваше много остър език, дори непривичен за поста, който заема, език, който твърде много го партизира. На практика Радев се позиционираше като някакъв вид опозиция на властта, а не като президент, който би трябвало да изпълнява и функцията на обединител на нацията. Та от тая гледа точка факта, че беше малко по-обран в речта си на Нова година е позитивен. Пак имаше така закачки и заяждания с управляващите, нали, намеци, че държавата имала нужда от лидерство, все едно без него ще те ще остане без лидери и т.н., но това да кажем е един вид разбираемо. Това, което аз не разбирам, е, че все пак когато има постигнати национални приоритети, те трябва да бъдат отбелязвани от всички, а не да… А един такъв е Шенген, може би вие щяхте да повдигнете този въпрос… Да. Защото както и да го погледнем това е тема, по която има пробив. Сега, 12-15 години, даже повече от 15 откакто сме в Европейския съюз, няма развитие, а отдавна тя трябваше да бъде решена. И сега това, което България постига: Безусловно членство по въздух и вода в Шенген, пълноправно членство, т.е. ние сядаме на масата да обсъждаме всички въпроси, и отлагане на въпроса с вдигането на последните рестрикции по земя за в бъдеще време, като тогава някои от възраженията на Австрия ще бъде отчитани. Но всички тези спекулации, че България била поела ангажименти да приема не знам колко хиляди бежанци, това беше фалшива новина… Наистина, всички го потвърждават, няма такова нещо. Плюс това дори сега, без да сме членове все още на Шенген, Австрия би могла да върне тези, които са регистрирани в България, защото ние сме подписали част и за нас е приложим Дъблинския регламент. Така че на практика няма негативи от това решение. Позитивно е, придвижва страната в посока, която е национален приоритет. И когато нещо такова се случи се очаква всеки отговорен политик, колкото и така да му е неприятно, да признае, че опонентите му по някакъв начин се постигнали успех, който не е техен успех, а е успех и за страната като цяло. Г-н Смилов, вие сте програмен директор "Правова държава“ в Центъра за либерални стратегии. Ако погледнем концептуално, правовата държава се крепи на три основни постулата: върховенство на закона, върховенство на правото и върховенство на правосъдието. По кои характеристики според вас, присъщи на тази правова държава, има какво да се желае у нас? И по трите има доста какво да се желае. Ние това, че сме направили някаква позитивна крачка напред с конституционната реформа не значи, че нещата у нас са се оправили. Напротив, аз казах моите притеснения, че тази конституционна реформа тя е същностно важна, тя отваря врата, но за да се приключи реформата са нужни и други стъпки. И едно нещо, което е изключително притеснително, то се случи миналата година като правим обзор, беше така наречения "атентат“ срещу Иван Гешев. Още не знаем какво се е случило там, това нещо остава да виси, и на практика остава съмнението, че това, което се случи, беше Иван Гешев беше даден като жертва, за да станат ГЕРБ и ДПС по-приемливи във властта, но на практика на негово място беше сложена дясната му ръка Сарафов, нали, т.е. няма някаква голяма съдържателна промяна. За годините, които идват живот и здраве след това, остава този проблем да се разреши. Вече има някаква конституционна основа, на която да се стъпи, но вече трябва и реални промени, които да изчистят такъв тип съмнения. И съмненията в България са за обвързване на политика и право по високите етажи, в такива органи, като Висш съдебен съвет, върховните съдебни и прокурорски институции – там трябва да се гледа много внимателно какво се случва, и наистина тоя модел да започне да работи с независими хора, а не са с партийни назначения по тези върхове. Споменахте преди малко в нашия разговор, че може би това правителство ще издържи до евроизборите. Защо и на какво основание казвате това? Защо да не издържи до повече? Не, аз казвам, че хоризонтът му е поне до евроизборите. Някак си поне до евроизборите не виждам някакви големи причини за сериозни вътрешни противопоставения. Евроизборите са някакъв тест – те ще покажат тежестта на различните части на коалицията, и тогава могат да се повдигат въпроси, просто трябва да видим какъв е резултатът за бъдещето на тоя вид управление. Но иначе теоретично този вид управление би могло да изкара и доста по-дълго от евроизборите, просто тях ги дадох като пример за първия тестов период, ако нещо извънредно не се случи дотогава, да се надяваме все пак, че няма да има такива кризи. Видяхме каква каша са забърка и в Столичния общински съвет, там също нещата не вървят като че ли. Провеждат се някакви срещи, но остават големите въпросителни. Сега, там ситуацията е безобразна. Не може столичният град да бъде оставен без управление. В крайна сметка имаше избори, тези избори показаха. Най-голямата група е на "Демократична България“, очевидно те трябва да излъчат и председателя на Общинския съвет. Сега, това бих го нарекъл някакво заяждане, противопоставяне, което ГЕРБ правят в момент,а не им прави чест, мисля че не работи и в тяхна полза. Вместо да демонстрират, че "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ не могат да управляват столицата, те всъщност в един момент мисля, че ще натрупат негативи и спрямо себе си. И не бива да забравят, че на първия тур на изборите останаха трети, все пак това трябва да бъде отчетено. Нека да бъде избран председател на Общинския съвет, да тръгне работата и вече в хода на тази работа, разбира се, те като някаква нужна част от мнозинство, което ще се конституира, ще имат достатъчно възможности да прокарват политиките си. Но тая обструкция сега не виждам какво толкова им дава дори от политическа гледна точка. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 1101 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/184 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Забраняват употребата на мокри кърпички?
09:20 / 27.04.2024
Ивет Лалова показа сина си
20:14 / 26.04.2024
УМБАЛ "Св. Марина" – Варна съобщи важна информация
14:17 / 26.04.2024
Морето завря, варненци луднаха
08:36 / 26.04.2024
Напредва ремонтът на една емблема на Варна
12:03 / 26.04.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0888 53 26 24
novini@varna24.bg
©2008 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Varna24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Varna24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Varna24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: