При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Съветите са на експерта по трудово право д-р Тодор Капитанов, създателят на
mywork.bg.Тези условия се прилагат и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване.
Обезщетението се изплаща от работодателя, само когато към датата на прекратяване на трудовия договор работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Преценката за размера на обезщетението се прави от работодателя, който прекратява трудовия договор.
С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок (чл. 228, ал. 2 КТ).
Обезщетението не подлежи на данъчно облагане.
В практиката чест въпрос е дали работник следва да получи това обезщетение, ако е работил на две места, съответно от единия и от другия работодател. Тъй като това обезщетението се изплаща само веднъж, в тези случаи работникът ще има право на обезщетение при пенсиониране при прекратяване на основния трудов договор, ако към датата на прекратяване отговаря на условието да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Липсва правно основание работодателят по допълнителния трудов договор да изплаща обезщетението при прекратяването му.
Справка:
чл. 222 от Кодекса на труда