Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Празничният сезон често носи радост, но сериозни разходи. Фирмени партита, таен Дядо Коледа, подаръци за приятели и роднини, Черен петък и Кибер понеделник – всичко това натоварва бюджета, а според експерти явлението вече има и име: "френдфлация“ – увеличение на личните разходи, породено от социалния натиск да се участва в скъпи дейности с приятели.

Все повече българи започват да си правят сметка за това колко им струва социалният живот. Някои хора споделят, че харчат над 600–700 лева за подаръци за роднини и приятели, а други планират по-скромни бюджети заради ремонти или други лични разходи.

Икономистът Стоян Панчев обяснява пред NOVA, че много семейства прибягват до бързи кредити, за да покрият празничния ентусиазъм, който често надвишава финансовите им възможности. Спестяванията се използват основно за празници и почивки, а банкетната култура на българина понякога поставя разходите над финансовата дисциплина. Годишната инфлация в сектора на свободното време, културата и забавленията достига почти 10%, а в Западна Европа цените на хотелите поскъпват дори двойно и половина между септември и декември.

Културният антрополог доц. Велислава Петрова отбелязва, че българите гледат на празничните разходи и като на начин да се живее добре. "Даровете често имат умиротворителна функция. Те са знак, че ни се грижим за другите, дори когато е трудно или принудително. Новата тенденция обаче е българинът все по-често да инвестира в преживявания, а не във вещи. Преживяванията оставят спомен и емоция", каза тя.

Специалистите съветват да се пази баланс между доходи и разходи. Панчев предупреждава, че разходите през декември често имат отражение и през януари и февруари, затова е добре да не се харчи повече, отколкото се печели.