Омбудсманът
Диана Ковачева изпрати препоръка до служебния вицепремиер и социален министър
Лазар Лазаров във връзка с критериите за отпускане на добавка от пенсията на починал съпруг или съпруга, според който преживелият трябва да в граждански брак с починалия си партньор – чл. 84 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Поводът за препоръката са зачестилите жалби от засегнати граждани, които са живели в режим на съвместно съжителство.
"В качеството си на застъпник за правата на гражданите, бих искала да насоча вниманието Ви към въпроса, с оглед съществуващата тенденция все по-малко хора да създават семейства, без да сключват граждански брак по смисъла на Семейния кодекс, като живеят на семейни начала.
От друга страна, значителен е и броят на самотните възрастни хора, които в по-късен етап от живота си намират партньор, с когото да изживеят старините си и взаимно да си помагат, но без да сключват граждански брак“, пише омбудсманът.
Диана Ковачева подчертава, че на практика липсва механизъм за адекватна подкрепа от държавата към такива лица.
Тя е категорична, че сключването на граждански брак се основава на свободната воля и избор на хората, като поражда редица правни последици, които включват освен права, но и задължения за съпрузите напр. за издръжка, за солидарна отговорност към кредитори и др., каквито задължения не важат за граждани, живеещи и живели във фактическо съжителство и в общо домакинство.
"Вярно е, че съжителството в условията на граждански брак не довежда до различен принос на съпрузите в осигурителната система спрямо тези, които не са в граждански брак и които живеят в режим на съвместно съжителство, но макар и осигурителните задължения да са сходни, възможностите за ползване на права от осигурителната система за лицата несключили брак и лицата, сключили граждански брак към момента са различни при починал партньор, респ. починал съпруг“, пише още омбудсманът.
Ковачева посочва, че хората, които живеят във фактическо съжителство, нямат тези права и задължения, каквито имат съпрузите, включително и наследствени такива, затова и те не са в сравнимо сходно положение.
"Фактическото съжителство няма действието на граждански брак и се свързва с правни последици само когато изрична законова уредба му придава такава, а в случая няма норма, която да дава право на лицата, живели без брак, да получават добавка от пенсията на починало лице – партньор“, подчертава общественият защитник.
Обръща внимание на факта, че все повече двойки живеят без брачна връзка във фактическото съжителство и това се очертава като основна форма за създаване на семейство. Посочва, че тази форма не е законодателно регламентирана в Семейния кодекс, въпреки че в различни закони е дадена легална дефиниция на това понятие.
"Още през 2008 г. е внесен Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс, с който се предлагаше уредба на фактическото съпружеско съжителство, но българският законодател при приемането на Семейния кодекс от 2009 г. отхвърли предложенията и към момента не е признато и уредено по един пълен и систематизиран начин фактическото съпружеско съжителство. Основен аргумент против регламентирането на фактическото съжителство е, че това влиза в противоречие с утвърдената в обществото ни ценностна система и от моралните разбирания за семейството и съпружеските задължения“, пише проф. Ковачева.
Тя подчертава, че в българския правен ред съществуват легални дефиниции на това понятие.
Дава пример Допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество – фактическо съжителство на съпружески начала е доброволно съвместно съжителство на съпружески начала на две пълнолетни лица, по отношение на които не съществува родство, представляващо пречка за встъпване в брак, което е продължило повече от две години и при което лицата се грижат един за друг и за общо домакинство.
"Същото определение се съдържа и в §1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за съдебната власт. Понятието се използва и в други закони, без да бъде дефинирано. Това означава, че фактическото съпружеско съжителство се признава от българското право и се свързва с определени правни последици“, допълва омбудсманът.
В заключение
Диана Ковачева препоръчва да бъдат обсъдени възможностите за въвеждане на подходящи механизми за адекватна подкрепа на заинтересованите граждани, с които да се гарантира техният достоен живот.