Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Българският зимен туризъм навлиза в новата година в парадоксална ситуация: природата е щедра на сняг, но икономическата реалност поставя страната в неблагоприятна позиция спрямо европейските конкуренти. Разликата в цените между родните курорти и утвърдени дестинации като Австрия и Италия се стопява, което заплашва основния коз на България – достъпността.

Темата коментира Димитър Попов, основател на Penguin Travel, в ефира на Bloomberg TV Bulgaria. Според него секторът е изправен пред "перфектна буря“ от ценови натиск, остарели модели на работа и изкуствен интелект, който променя правилата на играта.

Дълги години българският зимен туризъм разчиташе на имиджа на бюджетна алтернатива. Днес обаче този модел е на изчерпване.

"Темповете на поскъпване у нас са много по-високи и разликата с Алпите вече е минимална“, посочва Попов.

"Когато лифт картата в Италия е 64–70 евро, а в Банско е 59 евро, качеството започва да тежи повече от цената. Предимството 'поне е евтино' лека-полека изчезва.“

Тази ценова близост кара туристи от ключови пазари като Румъния и Сърбия все по-често да поглеждат към австрийските и италианските Алпи, вместо към българските планини.

Критиката към сектора е насочена и към липсата на гъвкавост. Докато страни като Словения успяват да превърнат летния планински туризъм в свой най-силен сезон чрез устойчиво развитие, България остава фокусирана върху зимния и летния масов туризъм.

Презастрояването в курортите се оказва "автогол“ за автентичността, а липсата на стратегия за културен и градски туризъм оставя страната уязвима при липса на сняг.

"Туристите със собствен транспорт просто няма да дойдат, ако условията не са идеални, защото могат да анулират без такса“, предупреждава експертът.

Попов изрази и остър скептицизъм към официалните данни, отчитащи ръст на туристите. Според него числата, сочещи 16% увеличение спрямо 2019 г., се приемат "с насмешка“ в бранша. Проблемът се корени в реалната леглова база, която е многократно по-голяма от официално отчетената, което води до ниска реална заетост и изкривена представа за успеха на сектора.

Технологиите също внасят смут в традиционните модели. Изкуственият интелект вече е в състояние да замени консултантската дейност на туроператорите при стандартните пакети.

Прогнозите за предстоящото лято също не са оптимистични. Попов отчита драматичен спад от около 30% на германския пазар, което той определя като "катастрофа за някои хотелиери“. Липсата на дългосрочна визия и адекватен маркетинг продължават да бъдат основните спирачки пред устойчивото развитие на българския туризъм.