Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Строителният бранш в България е готов за приемането на еврото и не се очаква повишаване на цените след 1 януари 2026 г. Това заяви в предаването "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ Илиян Терзиев, председател на Управителния съвет на Камарата на строителите в България. Според Терзиев, строителният сектор генерира около 12-14% от брутния вътрешен продукт на страната, като на пазара оперират около 8000 компании. 

"Всичко, което касае регулацията, е сериозно - правилата са много сериозни. В нашата камара има регистър, в който всяка фирма е длъжна да се регистрира - препоръчвам хората да проверяват строителната фирма, с която се ангажират," посъветва председателят на КСБ.

"Българинът обича да има имот, всеки баща иска за детето си дом. Затова и браншът е много жив“, каза Терзиев, като допълни, че търсенето и предлагането остават естественият коректив на пазара. По думите му крайната цена зависи от няколко фактора като себестойност на строителството, цена на земята и държавните такси за ток, вода, канал и път. Понякога сериозна част са таксите за държавата“, отбеляза той.

Себестойността на строителството достига до 45% от стойността на продукта, а ръстът на цените невинаги е икономически обоснован. Често идва от бавно менажиране на процесите.

"Нашият бранш върви към внос на работна ръка, например от Виетнам“, съобщи Терзиев. Той разкри, че стартовите заплати в сектора вече са висококонкурентни:

"В моя бизнес инженерът от студентската скамейка започва с 4000 лв. заплата, управителите са с пъти по-висока. Един обект струва около 4 млн. лв., не може да плащаш на ръководителя му малко пари“.

По думите му в чужбина работят много квалифицирани българи и са правени опити те да бъдат върнати обратно у нас, включително чрез форум във Франкфурт. "Очаквам след 1 януари строителният сектор да е устойчив, качествен, не бих казал по-скъп“, заяви инж. Илиян Терзиев.

Той призова за повече сътрудничество между държавата и бизнеса и даде пример с Турция, където колаборацията им води до реализация на социални и общински жилища - модел, който може да бъде приложен и у нас.