Новият План за действие за енергия на достъпни цени на Европейската комисия (COM/2025/79), представен в рамките на Пакта за чиста промишленост, обещава да направи енергията по-достъпна и чиста за домакинствата и бизнеса. Но според нов доклад на Наблюдателницата на регулациите в ЕС, в която участват и експерти от ИПИ, озаглавен "Unlocking the True Value of Our Energy Union“, комбинацията от противоречиви политики може да доведе до по-високи разходи, пазарна несигурност и слаб напредък в реформите. Изводите са на икономистите от ИПИ, цитирани от "Фокус".

Енергията в Европа е сред най-скъпите в света, а индустриите, зависими от интензивна консумация, губят конкурентоспособност спрямо САЩ, Китай и Япония. Въпреки че ЕС разполага с най-голямата интегрирана енергийна мрежа в света, забавянията в изграждането на нови междусистемни връзки и бюрократичните пречки спъват напредъка към истински енергиен съюз.

За страни като България, които имат по-висока енергийна бедност и зависимост от въглища, планът може да доведе до двойно натоварване – нужда от инвестиции в зелена енергия при запазване на високи цени за крайните потребители. От друга страна ключови за страната са инвестициите в мрежата и свързаността.

Три основни проблема

Според Европейската комисия, енергийните предизвикателства на съюза произтичат от три взаимосвързани фактора:

– Зависимост от изкопаеми горива – ЕС все още внася около 90% от природния си газ, което го прави уязвим на глобални шокове;

– Неефективна интеграция – липсата на координация между националните мрежи и бавните разрешителни процедури задържат цените високи;

– Структурни разходи по декарбонизацията – инвестициите в електрически мрежи, съхранение и гъвкавост вече струват милиарди и продължават да растат.

Планът цели да реши тези проблеми чрез пълна интеграция на пазарите, ускорена декарбонизация и по-прозрачен и справедлив газов пазар. Очакваните икономически ползи са впечатляващи – спестявания от 130 милиарда евро годишно до 2030 г. (0,65% от БВП), като могат да достигнат до 260 милиарда евро към 2040 г. Но, както отбелязват авторите, тези прогнози са силно зависими от реалното прилагане и последователността на мерките.

В същността си Планът за действие е амбициозен. Той цели да се бори с енергийната бедност, да предотврати колапса на индустриите, да довърши изграждането на енергийния съюз и да финансира прехода към чиста енергия. Въпреки това, зависимостта му от мащабни инвестиции, централизирано управление, прекалено оптимистичен график и "вярата на доверие“ в определени допускания пораждат съмнения дали ЕС може едновременно да осигури евтина енергия днес и системна декарбонизация в бъдеще – без да се препъне в собствените си противоречия.

Взаимоизключващи се цели в плана за достъпна енергия

Сред положителните страни на плана се открояват либералните мерки, насочени към по-голяма пазарна ефективност. Те включват намаляване на данъците върху електроенергията, съкращаване на административните процедури, борба с монополите и картелите, както и повишаване на прозрачността за потребителите и бизнеса. Това са стъпки, които, ако бъдат приложени последователно, могат реално да облекчат натиска върху цените и да насърчат конкуренцията.

В същото време обаче значителна част от останалите политики разкриват силна централизация и стремеж към административно управление на пазара. Европейската комисия се опитва активно да насочва процесите чрез публични инвестиции и пряко влияние върху решенията на частния сектор, вместо да позволи на пазарните механизми да се адаптират естествено. Според доклада това показва прекомерна вяра в способността на институциите да "управляват“ икономическите резултати.

Примери за подобен подход са ускорената електрификация на индустрията и поддържането на курса към декарбонизация, въпреки високите ѝ разходи, както и липсата на по-гъвкави, по-ефективни алтернативи. В други части на плана се разчита на технологии, които все още са твърде скъпи или недоразвити, като мащабното съхранение на енергия и пълната дигитализация на мрежите – идеи, които предполагат, че иновациите могат да се планират административно и без разходи. Силно противоречива мярка остава контролът върху цените – инструмент, който според икономисти и регулатори неизменно води до пазарни изкривявания.

Най-сериозният проблем, заключават авторите, е взаимното изключване на целите. ЕС иска едновременно да повиши енергийната ефективност и да предложи по-ниски цени, да повиши конкурентоспособността и да ускори прехода към зелена енергия (без да признае ролята на ядрената енергетика), и да инвестира в сигурност на мрежата, без да увеличава разходите в краткосрочен план. "Когато се опитваш да гониш два заека едновременно, накрая оставаш без задоволителен резултат – по-гладен, по-уморен и в по-лоша позиция отпреди“, пишат Карло Станяро (Istituto Bruno Leoni) и Кевин Фернандес-Косиалс (Universidad Politécnica de Madrid).

Експертна оценка: умерено антилиберална политика

Панелът на "Наблюдателницата на регулациите в ЕС“, съставен от 34 експерти от различни страни в ЕС, оценява плана средно с 5,15 от 10 точки (където 0 означава пълна регулация, а 10 – пълна дерегулация), обясняват експертите от ИПИ. Претегленият резултат от 4,65 точки показва умерен, но преобладаващо антилиберален характер на политиките.

Най-висока оценка получават мерки като намаляване на данъците върху електроенергията (8,0) и съкращаване на разрешителните срокове (7,0), докато контролът върху цените при кризи е оценен едва с 2,0, което показва сериозен скептицизъм към административните интервенции.

Препоръки

В заключение, авторите препоръчват на Европейския съюз да се насочи към по-свободен и пазарно ориентиран подход. Вместо нови регулации и директиви, Брюксел трябва да заложи на:

– незабавно намаляване на данъците върху енергията;

реформа на системата за търговия с емисии и постепенно премахване на изкривяващите субсидии;

– доброволно прилагане на мерки за енергийна ефективност, вместо задължителни квоти и лимити;

– насърчаване на иновации и частни инвестиции, вместо централизирани планове и бюрокрация.

Докладът "Unlocking the True Value of Our Energy Union“ подчертава, че истинският успех на енергийния преход ще зависи не от количеството регулации, а от свободата на пазара да открива ефективните решения. Европа има потенциал да постигне едновременно зелена и достъпна енергия — но само ако позволи на конкуренцията, а не на директивите, да води процеса.

Наблюдателница на регулациите в ЕС – нова инициатива на EPICENTER, в която участва и екип на ИПИ. EPICENTER е независима мрежа от дванадесет водещи мозъчни тръста от цяла Европа. Тя се стреми да информира европейския политически дебат и да насърчава принципите на свободното общество, като обединява експертния опит на своите членове. ИПИ е сред 12-те пълноправни членове на мрежата.