Преподавател към институциите: С усилия излязохме от сянката на "езиковото гето", да не се връщаме

Седем аргумента в полза на водещата роля на чуждите езици в учебната програма излага в писмо до МОН, министерствата на икономиката и индустрията, на иновациите и растежа и на труда и социалната политика старши учителят по английски език от Езикова гимназия "Пловдив" Борис Петров. Обръщението му е провокирано от заявената от просветното ведомство позиция за "преосмисляне“ на досегашната приоритетна роля на чуждоезиковото обучение за сметка на природните науки, математиката и професионалното образование. Тезата на преподавателя е за запазване на чуждоезиковото обучение като приоритетно. В отвореното писмо той призова екипите, ангажирани с конкретни анализи от страна на министерството, така и обществеността за провеждането на сериозен дебат за значимостта на чуждите езици за българските ученици и техните бъдещи кариери.

Ето и аргументите:

Реални умения: За учениците учебните часове по английски език са една от много редките възможности да развиват своите "меки умения“ (soft skills) и компетентности на 21-ви век в училище. Критичното мислене, ефективната работа в екип, свободното общуване с аргументиране на лично мнение, дебатирането по актуални за света проблеми, междукултурната комуникация и презентационните умения са почти отсъстващи в българската образователна система, ако изключим чуждоезиковото обучение. Именно поради тази причина за много ученици тези учебни часове са сред малкото живителни глътки въздух сред океана от наизустяване и безцелно възпроизвеждане.

Справяне с дефицити: За междупредметни връзки в образователната система се говори постоянно, но реално те присъстват в най-голяма степен в часовете по чужди езици. След въвеждането на профилираното обучение по модули в 11. и 12. клас преди няколко години, в разговори с ученици установявам, че единственият им допир с достиженията на 20. и 21. век се осъществява в нашите модулни часове по английски език. Звучи парадоксално, но ако български ученик желае да се докосне до творчеството на Нобелов лауреат, на носител на Пулицър, или да осмисли влиянията на модерната и постмодерната мисъл върху света, то това няма да се случи на български език.

Качествени ресурси: Подборът на учебници и помагала по предмети, при който всяка година в общественото пространство се разиграват комерсиални, академични и дори идеологически сблъсъци, не е проблем, засягащ чуждоезиковото обучение. Учениците възприемат учебните ресурси на реномирани световни издателства не само като еталон за добро качество, съвременна тематика и изключителна приложимост, но твърде често и като източници на идеи и вдъхновение.

Равен достъп: Въпреки че имам привилегията да работя в едно от така наречените "елитни училища“ в страната, имам огромното желание българската образователна система да се основава на принципа на относителна равнопоставеност при предоставяне на достъп до качествено езиково обучение. След като с дългогодишни усилия България успя да излезе от сянката на "езиково гето“, където цели поколения наши родители се оказаха неспособни да общуват на конвертируеми чужди езици, би било непоследователно тези умения да са отново единствено постижими за ученици в езикови училища или за онези, чиито социален статус позволява интензивното им извънучебно изучаване.

Икономически ползи: Не бих се ангажирал с конкретни стойности за принадената стойност към българската икономика, с която чуждоезиковото обучение е допринесло в ключови сектори като туризъм, услуги, технологии и комуникации, но съм твърдо убеден, че десетките хиляди млади хора, владеещи английски, немски, испански, италиански и други езици, са оставили сериозен отпечатък върху ръста на БВП на страната. Тук съм длъжен да разсея и един наложен мит за "безвъзвратното изтичане на младежи с добро владеене на чужди езици в чужбина“. Като пряко запознат със ситуацията мога убедено да отбележа, че от близо 10 години това твърдение не отразява действителността. Динамиката на българския трудов пазар, Брекзит и редица други глобални и технологични процеси са свели процента на продължаващите обучението си в чужбина младежи с езиков профил до исторически минимум за последните десетилетия.

Изкуствен интелект: Искрено се надявам, че ИИ стои на челно място в списъка с фактори, които ще бъдат разглеждани в процеса на осъвременяване на образователната ни система. Експертни мнения убедително показват, че въпреки привидното използване на механични езици от ИИ, реалните операции се основават на езикови модели при пълна доминация на английския език.

Десетилетия на генериране на съдържание на английски в интернет, което служи за целите на ИИ, могат да бъдат преодолени много трудно в обозримо бъдеще. За съпоставка, към днешна дата съдържанието в интернет на китайски, хинди, индонезийски и персийски, говорени от 2.7 милиарда души, общо възлиза на около 6% от обема на информация срещу 52% на английски. Дали евентуалното омаловажаване на английския език като учебен предмет в подобен ключов момент изглежда логично?

Български традиции: Богатата езикова култура, включваща ползването на най-различни чужди езици, е една от най-последователните културни традиции в българската история. В моменти на популистки или лъжепатриотични влияния е силно препоръчително като български граждани да не забравяме, че нашите видни възрожденци като Раковски, Ботев и Вазов са не само полиглоти, но и силно повлияни от прогресивните световни идеи просветители именно благодарение на богатите си езикови умения. Ключът към истинското родолюбие и грамотността се крие в любопитството, културния обмен и широкия мироглед. Опитът ми в класната стая ме е убедил в следното – владеещият чужд език ученик неминуемо е с по-добра функционална грамотност и на български език, така както четящият в оригинал чужди произведения винаги се оказва, че е прочел повече български творби от съучениците си.

Ако една от конкретните цели на всички нас, работещите в сферата на образованието, е все по-убедително представяне на българските ученици в международен план, то би било препоръчително да съпоставим резултатите от PISA и с други ключови статистики. В ранглистата на PISA за Европа, има силно присъствие от Централна и Източна Европа, като най-високо класирани за континента са: Естония (1-ва), Полша (6-та) и Чехия (7-ма). Първенецът Естония е държавата, в която над 90% от учениците в начален етап на средното образование изучават минимум два чужди езика, като в Полша и Чехия нивата са около 65%. За сравнение, изучаващите минимум два чужди езика техни връстници в България са 11%.