Президентът Румен Радев премълча, че е подписал осъждаща Русия декларация заедно с още 8 свои колеги от страните от НАТО в Източна Европа, а документът още не е публикуван на интернет страницата на президентството.
Освен това още по време на неформалната среща в словашкия град Кошице, на която бе поканен генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, Радев отправи остри критики към форума. Според съобщението на сайта на държавния глава той е заявил пред журналисти, че регионалният формат изострял риториката, което не кореспондира с политиката на сдържане и диалог, възприета от Алианса, и че за съжаление неформалната инициатива, известна като Б9, се е отдалечила от замисъла си и дори създава рискове за интересите на деветте държави-членки, отивайки отвъд приети от всички 29 съюзници подходи.
Няма съобщение каква е позицията, която Румен Радев е изразил на заседанието с колегите си и Столтенберг, но се изтъква - включително в заглавието - че той е бил на форума на Деветте от Букурещ, "за да да не допусна друг да решава бъдещето на българските енергийни проекти".
Той е заявил още, че "определени текстове на предварително изготвената декларация застрашават реализацията на важни инфраструктурни проекти от наш национален интерес и направих необходимото проблемните текстове да бъдат извадени от декларацията".
В действителност българската външнополитическа позиция не се изработва от президента, а от министерството на външните работи (декларацията не е публикувана и на неговия сайт - бел.ред.) и донякъде се съгласува с Президентството. Обикновено декларации на 9 държави се подготвят от национални представетиле доста преди срещата на държавните им глави и се "затварят" за по-нататъшно редактиране. Промени в последния момент и на място се смята за дипломатически инцидент.
Ето какво пише в Декларацията от Кошице на президентите на България, Естония, Латвия, Литва, Румъния (цитираме я от сайта на президента Клаус Йоханис), Словакия, Унгария, Чехия и Полша:
"Особено сме загрижени от продължаващият конфликт в Източна Украйна и напрежението напоследък в Азовско и Черно море, произтичащи от незаконното и нелигитимно анексиране на Крим и струпването на военни сили. Това е още една демонстрация на това, че Русия не зачита международното право, на конфронтационното ѝ поведение и употреба на военна сила и невоенни действия, каквото е строителството на мост над Керченския проток, чрез които преследва геополитическите си цели.
Потвърждаваме подкрепата си за подхода на НАТО към Русия, основан на силно сдържане и отбрана и отвореност за диалог, както бе договорено на срещата на върха в Уелс, с цел да се избягват неразбирателство, погрешни преценки и непреднамерена ескалация."
В документа се отправят критики към Русия - без да се споменава поименно страната - за ролята ѝ в замразени (някои дори от почти 30 години) конфликти в бивши съветски републики:
"Потвърждаваме твърдата си подкрепа за териториалната цялост и суверенитет на Украйна, Грузия и Молдова в техните международно признати граници. Докато реализират европейските и евро-атлантическите си аспирации, тези страни ще продължат да се възползват от нашата подкрепа за техните опити да подсилят съпротивата с исрещу всякаква външна заплаха."
В декларацията се казва още:
- приветстваме и подкрепяме увеличаването на военното присъствие на САЩ и Канада в Европа и в частност на източния фланг на НАТО
- никоя страна не може сама да се справи с комплексните и разнопосочни заплахи, простиращи се от конвенционални и хибридни форми, включително кибер и терористични заплахи, регианална нестабилност, нередовна миграция, разпространяване на оръжие за масово унищожение и заплахи за енергийната ни сигурност
- изправени сме пред засилена употреба на дезинформация и пропаганда; традиционните граници между воденето на война с военни и невоенни средства избледняват
- оставаме ангажирани със сигурността и стабилността на Западните Балкани, които са район на стратегически интерес на Алианса, и ще продължим политическия диалог и практическото сътрудничество с партньорите в този регион.
Източник:
в. "Дневник"