Продължаваме да внасяме работници от трети страни

Въпреки че на теория ги делят ключови законодателни промени, 2022-а и 2023 г. всъщност изглеждат доста сходни една с друга откъм издаването на сини карти. За сравнение, през предходната 2022 г. има регистрирани 922 нови разрешителни, без да се броят подновените (167), показва справка в архива на Националния статистически институт. Всъщност това бе първата година с чувствителен скок при сините карти. Преди това бройката им растеше бавно от едва 61 през 2015 г., през малко над 100 през следващите три години, до 200-300 в периода 2019-2021 г. 

Бумът от 2022 г. може да се обвърже с подема на IT сектора, който е един от основните ползватели на инструмента "Синя карта“. На фона на повсеместната бурна дигитализация само в софтуерната ниша например през въпросната година бяха наети 8310 души, докато в тази на изнесените услуги – 15 000. 

През 2023 г. обаче бурните скокове бяха заменени от забавяне на растежа заради забавянето на международната икономика. Предвид че технологичните компании в България работят предимно с клиенти в чужбина, всяко сътресение отвън рефлектира пряко върху тях. В този смисъл по-слабият от очакваното ефект от законодателните промени при сините карти може да се дължи на това затишие на IT пазара. 

Инструментът "Синя карта на ЕС“ е особено важен за IT сектора, който страда от системна липса на кадри. Една от неизползваните в пълния им потенциал възможности за осигуряване на висококвалифицирани служители е именно наемането на граждани от трети страни. 

Нахлуването на Русия в Украйна например даде повод на много местни да избягат на Запад. IT специалистите от тези две държави, заедно с тези от Беларус, са припознати като потенциални служители в българските фирми, пише economic.bg. От бранша многократно са коментирали, че тромавата процедура по издаване на сини карти обаче ги е накарала лесно да заобиколят страната. 

Преди промяната на процедурите издаването на документа отнемаше около половин година. Дори и след облекчаването на някои бюрократични тежести, това продължава да се случва по-бавно в сравнение с други държави в ЕС – ако в Полша отнема няколко седмици, тук продължаваме да говорим за няколко месеца, коментираха представители на бранша по време на представянето на БАСКОМ барометър (б.а. – ежегодният доклад за състоянието на софтуерната индустрия, който Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) публикува по традиция в края на всяка година). 

Браншът настоява за още подобрения в процедурата. Такова например ще е електронното кандидатстване за синя карта от работодател и служител, какъвто проект вече има проект.