Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Дългосрочно минусите в сивата икономика, загубите на приходи, вероятно ще доминират. Заради това много внимателно, а не така оптимистично, трябва правителството да вземе решение за това, дали лимита ще остане в настояща граница, така е възможно съществува за всички държави-членки на Европейския съюз, не е задължително всички да работят на 10 000 евро, този лимит ще бъде увеличен до максималната граница. България обаче има по-ниска данъчна събираемост и по принцип, по-голяма кешова икономика заради това трябва много внимателно се притеглят позитивите и негативите, преди да се вземе окончателно решение. Това каза проф. Богомил Манов, член на Фискалния съвет в предаването "България, Европа и светът на фокус" по Радио ФОКУС относно експертната теза според която България трябва значително да повиши прага за плащания в брой, като го изравни с бъдещия общоевропейски лимит от 10 000 евро.

Относно това какви са плюсовете от увеличението на лимита, професорът казва: "На първо място, това води до по-малка административна тежест за бизнеса и населението. В момента фирмите често разделят плащанията на части, за да заобиколят съществуващия лимит от 5130 евро. По-високият праг предполага и по-малко изкуствени транзакции. Намаляват се и разходите за банкови, такси и бюрократи. Това е особено важно за малките фирми, за строителството и търговията с автомобили и оборудване". 

И допълва: "На второ място и по повод и на втората тенденция. Изравняване на нашата страна със стандарти в Европейския съюз, а като цяло и по-добър единен пазар в Европа. В Европейския съюз, както казах, ще има един лимит от 10 000 евро. Премахват се различията между държавите, т.е. по-малко от така наречения регулаторен арбитраж". 

На трето място той казва, че по-високия лимит предполага и защита в по-голяма степен на така наречената "кеш икономика". 

"И на четвърто, последно място бих казал, че по-високият лимит води до по-малък натиск върху хора, които са извън банковата система. Кои са хората извън банковата система и какво визирам по-конкретно? Има хора, които не предпочитат по принцип банковата система. Има и такива, които нямат достъп до нея, например хората в селата, а има и други, които пък имат недоверие към нея. А и трети бих казал, които просто искат да избегнат таксите. Малкият бизнес работи основно с кеш. Така че това бих определил също като позитив, имайки предвид, че част от населението, особено възрастните хора, предпочитат кеш", казва проф. Богомил Манов.

И добавя: "Минус е по-големият риск от сива икономика и укриване на данъци. Основният аргумент за това твърдение е, че кешът е труднопроследим. Това позволява да не се декларират доходи, да се извършат плащания под масата и да се укрива данък върху добавената стойност. България и без това има по-висок дял на сивия сектор, така че този риск е реален. Сивият сектор е някъде от порядъка на 22-23%. Може би върви към 25%, което означава, че една четвърта от икономиката у нас е в този сектор".

"Втори минус - по-слаб контрол срещу пране на пари. Европейския съюз въведе този лимит именно заради борбата с прането на пари и финансирането на престъпност. Било то организирано или не. По-високият праг увеличава пространството за нелегални сделки и намалява прозрачността. Следващ минус, който за мен е доста съществени от гледна точка на оценката на фискалния съвет и нашето основно призвание да даваме безпристрастни оценки върху изпълнението на бюджета, е загубата на фискални приходи. Повече кеш предполагат по-малко отчетени транзакции, директния ефект е, по-нисък размер на постъпленията на ДДС, но не само това и по-нисък по доходен данък, корпоративен данък също", коментира още професорът.

"Следващ минус. Европейския съюз, както знаем, иска да стимулира електронните разплащания, проследимостта, да се развие Финтех сектора и технологиите, а когато плащания са кешови и особено при по-висок лимит, съществува по-слаб стимул за използване на банкови карти, банкови преводи и дигитални услуги", казва още проф. Богомил Манов.