Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Проф. Боян Дуранкев: България прилича на Египет от времената на фараоните по неравенство
Автор: ИА Фокус 23:11 / 04.11.2022Коментари (0)641
©
Икономистът проф. Боян Дуранкев, преподавател в УНСС и ВУЗФ,  в интервю за вечерния блок "Това е България" на Радио "Фокус"

В следващите минути продължаваме с бюджет, с финанси, с предимствата и недостатъците на членството в Еврозоната и готова ли е България. Наш събеседник е икономистът проф. Боян Дуранкев – преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Добър вечер.

Добър вечер в петък вечер, когато по принцип повече трябва да харчим отколкото да мислим за бюджета, но както и да е.

Така е, но обзорните сериозни предавания в петък вечер го налагат, така че ще трябва да си говорим за пари и за разумни харчове. Проф. Дуранкев, да започнем най-напред с бюджета. Много се каза по темата. Правилно или неправилно беше решението на служебния кабинет да не внася бюджет за разглеждане в парламента?

Хубав въпрос, с който започваме. Как да кажа, то се отнася повече до дипломацията отколкото до финансите, тъй като напълно оправдани са очакванията на служебното правителство, че ако внесе някакъв вариант на бюджет, а не просто продължение на сегашния бюджет, атаките към кабинета и по коствен начин към президента ще бъдат ужасни. Така вие или аз ако бяхме хората, които ще внасят бюджет от служебното правителство, не би било редно да го направим или поне е редно да представим, както беше направено, 2-3 варианта, върху които да разсъждават тези 240 народни избраници. Това е казусът, защото никой не иска в момента да хване в ръцете си този парещ картоф. А той е ужасно парещ, с толкова много проблеми, че просто може би в петък вечер да си припомним едно нещо друго, ако позволите.

Да.

Което има давност повече от 100 години, а то е "Бюджетът! Бюджетът! / Нещастний бюджет! / Това е предметът / на дневният ред. / По всички кафета / по цяла пияца / гърмат за бюджета, / за празната каца.“. Това е едно стихотворение на Иван Вазов, което се казва точно "Бюджетът“, и то е написано за една подобна ситуация, както тази, която е в момента. Но тръгвайки от веселото петъчно към сериозното, което ще последва от делничните дни, всъщност трябва да се каже, че в момента бюджетът трябва да го оценяваме не просто от набор от числа, а като израз на нашите ценности и стремежи, образно казано. Всеки иска да е слаб, но рядко някой спазва диета. Всеки иска пари от бюджета, но пък рядко някой ще се ограничи и ще контролира разходите си. Затова нашите амбиции трябва да надхвърлят бюджета. В момента това, което става по света, не е редно да го посрещаме с политиката на камилската птица, тоест, да си заравяме дълбоко главата в пясъка, а трябва да отчетем, че още от 2020 година. И сега в момента, и в бъдеще навлизаме в дълъг период на глобални кризи. 5 ли, 10 години ли ще бъдат, това никой не знае отсега. А България както винаги не е подготвена. Рецесията, която се задава към всички страни, включително към България, няма да е кратка и плитка, а дълбока и трайна, не се знае колко. Но фокусирайки се върху 2023 година и бюджета, ние като български граждани, като Народно събрание, трябва да направим 3 крачки назад от бездната, защото ние сме пред бездната. Една крачка е достатъчна, за да възникват не само политически, но тежки социални проблеми, които не се знае как ще избухнат. Забелязваме в доста страни, как да го кажа, неочаквани радикални промени, а България е една страна, която изглежда тихичка и кротичка, но промените ще бъдат тежки. Но трите крачки, които трябва да направим назад от бездната, е първо да се справим с хроничния бюджетен дефицит. Вие споменахте еврозоната. Да, по този показател България категорично не отговаря на членството за еврозоната. Даже нещо по-лошо, този бюджет като цяло вече надхвърля времената на Живков, когато имаше 9 милиона души, от които 7 милиона работеха. А сега сме с 6.5 милиона, а не знаем колко ще работят, защото и безработицата е на път да се увеличава. Втората крачка назад от бездната е да ограничим високата инфлация, защото това е вторият показател, по който категорично не отговаряме за еврозоната. И затова бързам да кажа: тази и следваща година ние няма да отговаряме на критериите за еврозоната, известните пет. Затова не трябва да си правим илюзии, че 2024 година на 1 януари ще сме в Еврозоната. Да, гледат ни от еврозоната как реагираме.

Това е нещо много важно, защото в последните седмици се говори упорито, че ние 2024 година ще успеем да влезем в еврозоната.

Разбира се, разбира се, че можем да говорим, че ще влезем и от 1 януари следващата година, но все пак там има оценители. Има одитори, които ще ни оценяват, и които ще кажат дали можем да влезем с тези индикатори. Засега отговорът е "не“. И забележете, тъй като България продължава да бъде черната овца на Европейския съюз, не само на еврозоната, но и на Европейския съюз, едно малко показателче дали ще гледат с добри очи на нас е дали сега ще ни пуснат в "Шенген“. Ако и този път само България я отрежат от "Шенген“, това вече ще е показател, че няма какво да си правим илюзии за еврозоната. Това е косвен фактор. И третата крачка назад от бездната е с огромно нетипично за Европа неравенство, социално и подоходно неравенство. България повече прилича на древния Египет от времената на фараоните по неравенство отколкото на модерна европейска държава. Така че само да се върна малко назад, а именно, че служебното правителство не може да реши тези 3 задачи по отношение на бюджетния дефицит, инфлацията и неравенството. А това нещо изисква само едно: парламентарно мнозинство с ясни цели. И ако трябва да разплетем още малко по надълбоко проблемите пред бюджета, който ще бъде съставен така или иначе, защото продължението на бюджета, знаете, кого удря, а именно най-бедните, тези, които разчитат на минимална заплата. Продължението на бюджета не позволява през следващата година да се увеличи минималната заплата. Затова може да се каже, че какво и да става, каквито и караници да има в Народното събрание, колкото и театърът да е шумен и крещящ понякога, ще трябва да се състави нов бюджет. И то с помощта на Финансовото министерство, с народните представители, даже без да има редовно правителство.

Как да стане това?

Може да се приеме бюджет от Народното събрание без да има редовно правителство. И тогава служебното ще изпълнява новия.

Исках да попитам: ако служебният кабинет не внесе бюджет, може ли Народното събрание да го разглежда? Защото чухме, че Народното събрание нищо не може да направи, ако служебният кабинет не внесе бюджет за разглеждане. Това така ли е?

Разбира се, че не е така. Има прецеденти още от 30-те години на България, когато даже да няма правителство се гласува набързо бюджет или кръпки към бюджета, който е продължение на другите. Само да кажа, че в онези времена се е гласувала и заплатата на портиера на Народното събрание, а не такива общи числа, които в момента се гласуват. Но погледнете, тези три задачки могат да бъдат решени по две основни фискални политики. Първо, регресивни субсидии и помощи, и второто, прогресивни данъци. Що се отнася до дефицита, разбира се, че е необходима промяна в данъчната система, защото тя изглежда крайно неевропейска. Бюджетният дефицит възниква и на базата на това, че ние имаме т.нар. "Плоски данъци“, с които се гордеехме дълго време. Но сега да забелязваме, че нито чужди инвеститори пристигат така обилно, както се твърдеше, нито пък хазната се пълни. И напълно естествено европейската практика е: прогресивни данъци и регресивни субсидии плюс още едно нещо – преки и косвени данъци. И съотношението трябва да бъде променено, защото то сега е в полза на косвените данъци, също не е европейска практика. Ако позволите да отворя още една скоба по повод на пълненето на бюджета.

Да.

Освен тези класически методи, и служебното правителство, и бъдещето редовно такова знаят, че имат едно тайно асо в ръкава на Финансовото министерство.

Кое е това?

А то е известно от тази година. Това е т.нар. да го наречем като икономисти "инфлационен данък“. Инфлацията и през следващата година ще върви нагоре, а това означава, че какъвто и бюджет да се приеме, приходите ще бъдат повече отколкото в приетия бюджет. Но това ще удари твърде сериозно най-бедните и най-нуждаещите се, включително и в бизнеса. Да преминем към инфлацията, очевидно е, че трябва по-сериозно вече нашите депутати да погледнат причините за инфлацията. Много често се твърди, че основната причина е ръстът на заплатите – не е вярно. Имаме данни, които показват, че ръстът на печалбите в добавената стойност е много по-висок отколкото ръстът на работните заплати. Това води до т.нар. "свръхпечалби“ – гигантски печалби не само в десетки проценти, но може да се каже, че понякога и над 100%, както например някои от петролните компании или фармацевтичните компании, които 400% например някои увеличиха цените в момента на ваксините за COVID-19. И решението за инфлация е: едно силово облагане на свръхпечалбите не само в държавния сектор, но и в частния сектор, и нещата ще се върнат. Или пък, както е имало закони преди 1945 година, до 5-6% рентабилност. И тогава инфлацията става по-умерена най-малкото. И последното нещо, третата крачка назад от бездната е да намалим това нарастващо неравенство. И по този повод, ако позволите да ви припомня, че имаме директива на Европейския съюз, приеха още в средата на октомври, и то Съвета на Европейския съюз и Европейският парламент. Първата част на тази директива се отнася до т.нар. "минимални работни заплати“, които в България трябва да достигне до 60% от средната работна брутна заплата за България. А в момента това означава, гледайки второто тримесечие за 2022 година – само тези данни има Националния статистически институт (НСИ), средната заплата е била 1 730 лева. Това означава, че и минималната работна заплата, за да има европейски фасон, в момента трябва да бъде 1030 лева. А сега да върна малко процентите, няма да достигнем тази година 60-те процента от средната брутна заплата, но можем да достигнем 50%, което означава, че в момента минималната работна заплата, направо да я прехвърлим от 1 януари, трябва да бъде най-малко 865 лева. Това са 50% от средната брутна заплата от второто тримесечие. Вероятно до края на годината ще бъдат по-високи. И още едно нещо, наистина трябва да се погледне как да се подпомогнат тези, които са най-нуждаещи се за зимата. Например критерият е за енергийна бедност в други страни, ако разходите за отопление, говоря за европейски страни, са повече от 10% от приходите на едно домакинство, не едно лице, на домакинството, тези, които живеят в определен апартамент. Въобще, има богати практики, има чудесни, добри практики в Европейския съюз, които можем да използваме както по линия на бюджетния дефицит, така и по линия на намаляване на инфлацията. И най-важното – намаляване на това неравенство, което също не е европейско в момента. И остава някой диригент да поеме щафетата и тези 240 човека, които са в Народното събрание, да помислят как да променят самия характер, самия дух на бюджета, спазвайки онова знаменито правило на древния грък, който казва: "Дайте ми опорна точка, и ще мога да преместя Земята“. Да, напълно е решимо да има добър, балансиран, хубав, умерен бюджет за 2023 година. А той след това да позволи един плавен преход към 2024, и евентуално към 2025 година. Ако България пожелае да влезе в еврозоната, тогава вече да отговаря на критериите, които са необходими.

Аз ви благодаря за този разговор. Обаче имам един съвсем финален въпрос и ще ви помоля съвсем накратко, тъй като времето ни притиска, и той е следният: понеже чухме всякакви коментари за еврозоната, а се оказа, че няма какво да коментираме, защото очевидно никой няма да ни приеме там през 2024 година. Но все пак, едните казват: "Влезем ли в еврозоната, се качваме на един бързоходен кораб“, а другите: "Влезем ли там, сме извън борда на кораба“. Кое е вярното?

Понякога са верни и двете. Могат да бъдат верни и двете. Първото е факт, че в момента Еврозоната има по-добра координация и по-добър контрол върху финансите. Второто, което обаче е вярно, че освен обща монетарна в еврозоната няма обща фискална политика. Това е огромен дефицит. Така че тези, които са в момента на борда, от време навреме падат извън него и не знаят как да се оправят. Бих препоръчал поне на този етап най-малкото по причината, че не отговаряме на индикаторите за членство в еврозоната, да не се влиза. И да не чукаме на една желязна врата, която няма да желаят в момента да ни отворят. Но все пак, критериите за членство в еврозоната са много добри като показатели за едно общо финансово здраве, затова ние просто трябва да отговаряме, хайде да не е 2023 година, но 2024 година вече трябва да отговаряме на критериите. Тогава да мислим сериозно дали нашето кандидатстване да се развие и да получи естествения си финал.



Още по темата: общо новини по темата: 74
03.12.2022 »
01.12.2022 »
01.12.2022 »
26.11.2022 »
26.11.2022 »
24.11.2022 »
предишна страница [ 1/13 ] следващата страница






Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Световно първенство по футбол 2022 година
България в еврозоната
Диана Димитрова жертва на физическо насилие
Никулден 2022 г.
ТВ и шоу сезон 2022/2023 г.
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Варна и региона.
e-mail:
Анкета
Как се справя Община Варна с овладяването на последиците от проливните дъждове?
Много добре
Добре, но можеше и по-добре
Не се справи
Пълна трагедия

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0888 53 26 24
novini@varna24.bg

За реклама:
Тарифи (виж)
тел.: 0887 45 24 24
office@mg24.bg

Екип
Правила
©2008 - 2022 Медия груп 24 ООД. Varna24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Varna24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Varna24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: