Проф. Десислава Бошнакова: "Противно на името им, социалните мрежи с времето се оказаха антисоциални и комерсиални"

Представяхме си социалните мрежи положително и наивно, но те се оказаха антисоциални и комерсиални. Те манипулират хора и избори". Това каза проф. Десислава Бошнакова в “Денят на Фокус" по Радио “Фокус". Изследване на социалните мрежи у нас показва, че в България платформи като YouTube се ползват предимно за музика и в много малка степен с образователна цел. Проучването цели да разгледа влиянието на социалните мрежи в живота ни. Изследването по проекта EUMEPLAT на Европейския съюз с българско участие от НБУ ще даде препоръки на Брюксел как в стрийминг платформите да има повече национално съдържание. По темата разговаряхме с доц Стойко Петков и проф. Десислава Бошнакова.

Доц. Петков добави, че действително същността на социалните мрежи се е изменила от първоначалния замисъл. “Контролът на съдържанието е сложен процес, затова виждаме, че се стига до протести и съд. Виждаме алгоритми, които се опитват да налагат цензура. Видяхме, че изчезнаха профили поради тази цензура, при това на популярни личности", допълни събеседникът.

“Когато човек има депресия и членува в група в Reddit, в която има други като него, се оказва, че нивото на тревожност спада. Сравнението обаче понякога играе лоша шега - всичките ми приятели имат нова кола, само аз ходя на работа с градски транспорт. Всичките ми познати са на курорт, само аз мръзна в студената София - такъв тип паралели правят потребителите на социални мрежи", открои Бошнакова. “Тези заключения обаче не отговарят на действителността. Нормалното човешко поведение в тези мрежи е да споделяме най-доброто или най-лошото - няма средно положение", откроиха изследователите.

“Колкото и да се борят за различност, платформите са такива, каквито бяха в началото. Проучването включва 10 държави, които изследвахме. Социални мрежи, в които има медийно съдържание с новини и предавания, както и образователни канали, присъстват много силно в част от тези държави. Ако вземем за пример YouTube, у нас тази платформа се ползва

предимно за музика, след което за скечове и смешки. Когато децата искат да гледат нещо образователно на български език, няма много материал в YouTube", отчете проф. Бошнакова.

Според доц Петков саморегулацията и медийната грамотност са основните филтри за достоверност на информацията, които могат да се приложат към социалните мрежи. Те не могат да бъдат регулирани както традиционните медии, подчерта той. “Препоръките в края на проекта ще бъдат в смисъл как можем да стимулираме нашата култура в тези платформи и тук е нужна държавна политика. Чехия е добър пример за това. Това е важно за българската диаспора в чужбина", каза още Петков.

Професията инфлуенсър няма да умре, защото винаги един човек оказва влияние върху друг, категорична е Бошнакова. “Според мен обаче тези практики ще се върнат към същността на влиянието - то се базира на знания и експертиза повече от другите в определена област, които водят до доверие. Нашето изследване показва, че броят хора, които следват инфлуенсър само защото е известен, намалява.Има завръщане към нишовите инфлуенсъри", категорична е прох. Бошнакова.

“Интернет няма да преживее бърнаут - това е много хубава система, която ни свързва. Видяхме в Инстаграм, че има две 00 в българските топ 100 - 0 профила с акцент новини и 0 с акцент храна. Надявам се тези ниши да бъдат запълнени по-бързо", завърши доц. Петков.